БЪЛГАРИЯ

“Евроатлантически” агитатори направиха живота ни непосилен

Published

5 months ago

May 21, 2026

Author

Един производител каза по телевизията повече от всички официални анализи заедно: миналата година е продавал краставиците за 70 стотинки, сега – за 70 цента. И в това изречение се побира цялата истина за еврото, пазара, държавата и цената, която тепърва ще плаща обществото.

В една от сутрешните телепрограми, обсъждайки популярната отскоро тема за цените и борбата за тяхното регулиране, бе включен репортаж с производител на зеленчуци. На вид човекът изглеждаше, че не за първа година се занимава с производство на зеленчуци, както се казва, обръгнал е в този вид изконно български бизнес. Попитаха го за новата реколта краставици и домати и на какви цени ще ги пусне. Той на момента заяви, че цените му ще бъдат много по-ниски от сегашните.

За краставиците конкретно посочи цена от 70 цента за килограм, за доматите се поколеба и каза че може и до 1 евро да стигнат. На журналиста явно му хрумна да го попита, на каква цена миналата година по това време е продавал краставиците. Човекът почти автоматично и с готовност отговори – на 70 стотинки килото. Журналистът леко се позачуди и заключи: „Че то какво излиза – цената е еднаква, само дето е била в лева, а сега е в евро. Човекът съвсем спокойно му отговори, че няма нищо чудно, нали навсякъде е така.

Малко преди предаването лично се убедих в повсеместността на тази „тенденция“. Купих дърва. Предварително се информирах за цената. „А, същата е като миналата година…“, рече продавачът. Споменах му, че тогава купих същите дърва за 75 лева кубика. „Да, бе, отговори ми, и сега е също толкова, но в евро“. Едва ли би трябвало вече да обръщаме толкова внимание на това, което всички виждаме наоколо. Колкото и да ни лъжеха, знаехме си го още когато влязохме в еврозоната. И все пак, чак пък така адекватно да се увеличават цените, никой не е предполагал. Всеки си мислеше тайничко, че ще ги вдигат постепенно и с по малко, за да се „адаптираме“ към клуба на богатите. Един подхвърли, че всичко би могло да стане добре, ако заплатите и пенсиите по същия начин се преобърнат в евро като краставиците. Но не се получи и едва ли ще стане.

Като гледаме високо оборотната шумотевица, която се вдига около стъпките на правителството бързо да решат проблема със цените, като наблюдаваме как скрупульозно и агресивно се навлиза в законодателството и се залага на увеличаването на глоби и санкции, би помислил човек, че на другия ден ще се събудим с нови цени. Добрите намерения на правителството в момента могат и да печелят нашите адмирации, но съществената част от процедурата е резултатът, който би трябвало да се види в близко време. И тук е „зарит“ проблемът за цената, която би платила това правителство, ако не успее, ако се окаже че е попаднало и то в клещите на тази дълбока олигархична схема, в която, както се оказва, участват всички. Опитваха се от доста време да настройват производители срещу посредници, посредници срещу веригите, веригите срещу консуматорите с техните прекомерни изисквания, без да се съобразяват с европейското ниво на цените. А се вижда и то ясно, че те всичките са вътре в далаверата. След като човекът от репортажа дава краставиците за 70 цента, а не на 70 стотинки, какво трябва да очакваме от посредника друго, освен и той да сложи 100% върху услугата си или да се надяваме на веригите, че те от сиромахомилско настроение ще продават два пъти по-евтино. Най-накрая потърпевшите ще сме пак ние, последните във веригата, дето от не май къде ще сме принудени да се храним независимо от това, как ни го предлагат.

Точно цените като нищо могат да се окажат препъни камък на всичките добри намерения на новото ни правителство, което с толкова надежди го очаквахме. Олигархичната ядка в целия процес е толкова надълбоко влязла в на пазара, че каквито и санкции да правиш, каквито и закони да приемаш, както и да ги прилагаш, ще му се намери начина с какви ли не финтове да си вземат печалбата и то от нашия джоб. Това е принципът на нашия европазар. Инак няма да има пазар, инак ше има държавно регулирано стопанство, както е там, където се вее едно червено знаме с пет жълти звезди.

Ние обаче сме от другия вид общества и ще си носим бремето.

Въпросът не е само в цените, а в цената. Защото би могло да се попадне в капана на една доста кошмарна за амбициите на нашия министър-председател ситуация – народът след време да каже, и тия са като ония. Само с това изречение ще се сложи дамгата на това правителство без никаква възможност тя да бъде махната или изтрита. Действията в другите направления, свързани с поръчките, с правната система, с административното устройство, с проектите, с отбраната и сигурността, всичките те са неща, които имат кабинетен характер. Те подлежат на нормативно и административно управление и могат да се реализират с бърз резултат от прилагането на съответните приети мерки. Когато обаче става въпрос за цените на хляба, за цените на услугите, за цената на нашия насъщен, скромен и нормален живот, без претенции за благоденствие и за свръхдоходи, в каквото ни обвиняват постоянно – нали искат и пенсиите да замразят – , когато става въпрос именно за тези неща и не се види резултат, тогава трябва да е ясно, че ще плати цена и това е цената на доверието.

Тези лумпени се кълняха, че нямало да има увеличение.

Излизането от ситуацията иска не лечение, а хирургическа намеса. Важното е да не се върви кърпешки дупките на продънената ни държава и прокъсаното управленско наследство. Нали Радев обяви, че се почва отначало.

Това важи преди всичко и за цените – да се тръгне от нулево положение и на чисто, да се намери справедливия баланс между цени и доходи, реално и адекватно анализирайки бедата, която ни споходи в месеците след приемането на еврото. Без да се впечатляват от омайните „експертни“ анализи как сме забогатяли, колко са ни завишени заплатите и пенсиите и какви прекрасни евроцени са ни споходили. Другото е лесно – просто се влиза в един магазин, или се отива на един пазар и там, ако има човек очи и уши, всичко ще си изясни. Иначе може да се получи нещо като номенклатурна бангаранга. А най-накрая ще се плати и цената.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Up Next

Гонят шефовете на Енергийния холдинг до един!

Don't Miss

Радев готви да налива наши пари в мултинационалните компании

БЪЛГАРИЯ

🟤🇪🇺 РАДЕВ, БОРИСОВ, ЖЕЛЯЗКОВ И ПЕЕВСКИ! ВЪЗМЕЗДИЕТО СЕ ЗАДАВА❗️

Published

2 months ago

August 25, 2026

Author

🔴 “Едно заявление на Белоусов от петък проглуши западните медии, но у нас ни вопъл ни стон…

А именно – след заседание с разузнавателните служби той е заявил, “че е взето решение – всички помагали на Украйна с оръжие по един или друг начин и предтекст ще бъдат съдени в Русия !”

Забележете, не къде да е, а в Русия.

След войната няма да има държава, която да откаже на Русия депортиране на който и да било пребиваващ на нейна територия…

Убеден съм, че Борисов и Пеевски ясно осъзнават тези факти и Светът, вече им изглежда с размерите на гара Бов. 🥴.

Копирах коментар, който е написан от Цветанка Янкова под публикация на Карбовски,
която касаеше посещението на Урсула и българските подлоги в Сопот.

Прочетете го бавно поне два пъти.

“Производството на барут не е някакъв технологичен празник на модерността.
Това е една от най-мръсните, най-отровните и най-опасните индустрии на света.

Когато чуете думата “инвестиция“,
в съзнанието ви изниква образ на нови работни места,
икономически растеж, бъдеще за децата ви.

Но зад блестящите заглавия и политическите фанфари често се крие друго… престъпление.

И случаят със завода за барут е точно такъв.

На хартия:

“Милиарди евро инвестиции“.

В реалността:
токсично блато, което ще трови поколения българи напред.

Опасността, която ни продават като “развитие“

Производството на барут не е някакъв технологичен празник на модерността.
Това е една от най-мръсните, най-отровните и най-опасните индустрии на света.

В Германия подобно предприятие би било невъзможно без референдуми,
обществени обсъждания и години съпротива.

А у нас?

Една бърза пресконференция, малко фанфари, и готово – подписано, одобрено, приветствано.

Химическото наследство на смъртта
Нека бъдем ясни!
Отпадъците от производството на барут са нещо чудовищно.

Те не се изхвърлят просто в кофа или в канализацията.

Това са течни, невероятно токсични вещества, които никой в света не знае как да обезвреди напълно.

Пример?
В руския град Чапаевск барутният завод трупа отпадъци десетилетия наред в басейни, изкопани в земята.
Резултатът?
Тези отровни “езера“ вече надхвърлят площта на Харков – 350 квадратни километра смъртоносна химия.

Басейни с дълбочина 20 метра,
които се разширяват непрестанно.
Това е екологична катастрофа в реално време.

И тук идва въпросът:
Какво я чака България?

Ще ни кажат:
“Не се притеснявайте, всичко е безопасно“.

Наистина ли?

Тези, които ще приберат печалбите, ще живеят ли до завода?

Ще пият ли вода от същите реки, в които ще се вливат тези отпадъци?

Ще пращат ли децата си да играят в сянката на комините?

Не.

Те ще отлетят в Дубай или на Ривиерата с пълни джобове,
а ние ще останем със замърсена земя,
отровена вода и болни хора.

Политиците мълчат.

И тук е огромното престъпление.

Не става дума за незнание.

Всички те знаят.

Знаят какво означава завод за барут, знаят, че това е индустрия, която носи смърт и отрова,
но си мълчат, защото печалбата е по-силна от морала,
а комисионните са по-сладки от гнева на народа.

Това не е инвестиция.

Това е предателство.

Предателство срещу здравето ни,
срещу бъдещето на децата ни,
срещу земята, която обичаме.

И ако мълчим днес, утре ще се събудим с химическа пустиня,
наречена “ново начало“.”
Бога да ни пази!
G. Milanova”

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

БЪЛГАРИЯ

Последните слънчеви дни преди една есен, която идва с повече въпроси, отколкото отговори.

Published

2 months ago

August 20, 2026

Author

Последните слънчеви дни преди една есен, която идва с повече въпроси, отколкото отговори.

Ще спре ли войната в Близкия изток или ще се превърне в нова енергийна, финансова и продоволствена криза? Петролът вече премина $100 за барел, а всяко напрежение около ключовите морски маршрути се усеща по цените на горивата, транспорта и храните.

Ще продължи ли доларът да бъде основата на световната финансова система или ще започне по-сериозно преразпределение на икономическата сила? Тази есен BRICS се събира в Индия с 11 държави и все по-ясно говори за по-многополюсен световен ред и намаляване на зависимостта от долара. Но това не означава автоматично „срив на долара“, означава, че светът търси алтернативи.

А войната в Украйна? Преди изборите Тръмп обещаваше да я спре. Днес тя продължава, а с наближаването на американските междинни избори войната в Близкия изток също се превръща във вътрешнополитически въпрос за Америка.

Предстои зима с енергийна несигурност.

Продължава кризата с миграцията и сигурността в европейските градове.

Расте натискът върху държавните бюджети и дълговете.

Изкуственият интелект променя труда, професиите и самото разбиране за човешка свобода.

Развиват се технологии, които могат да свързват човека все по-тясно с дигиталния свят.

Европа върви към цифровото евро — засега планирано за евентуално първо издаване през 2029 г., ако законодателството бъде прието.

И докато политическият свят се опитва да контролира кризите, природата също ни напомня колко ограничен е човешкият контрол.

El Niño се засилва и NOAA вече очаква много силно явление през есента и зимата на 2026–27 г. То може да промени температурите, валежите и атмосферните модели в различни части на света, с потенциални последици и за земеделието.

Може би най-големият въпрос вече не е коя криза ще дойде следваща, а дали човечеството ще продължи да изгражда бъдещето върху старите модели, които създадоха днешната несигурност.

Защото когато старият свят започне да се разклаща, най-важният въпрос е какъв ще бъде Новият…

Само в България можеш да взимаш 700-800 евро заплата 💶… и да живееш като герой от филм с бюджет на Холивуд. 🎬💰😂

Кара кола за 20+ бона 🚗💸…
Гуми – нови 🛞✨
Джанти – лъскат ✨
Резервоарът – пълен ⛽️😎

Ресторантите? Пълни до козирката 🍽️🍷. Отиваш “за по едно” 🍻… и чакаш маса, все едно кандидатстваш за работа 😂📋.

И като го питаш:

– Брат, ти за колко работиш? 🤔
– 750 евро… Едвам свързвам двата края 🤣💶.

Почивки? 🏖️🌊
Юли – пълно ☀️
Август – пълно 🌴
Септември – пак пълно 😎
Явно всички “едвам свързват двата края”, но с изглед към морето 🌊😂.

Плаща:

💡 ток
💧 вода
🌐 интернет
📱 телефон
📺 кабелна
🏋️ абонамент за фитнес (в който не ходи 🤣).

Излиза всяка седмица 🥂🍻…
Яде 🍕🍔, пие 🍷🍺, качва сторита 📸📲…
И накрая:
“Брат, няма пари…” 😂💸

Българинът е друга математика 🧮🇧🇬: Парите не стигат… 💸 Ама животът върви на макс. 🚀😎

НАСА 🚀 още не може да го обясни това явление 🤣😂.

П.П. Този пост е с цел забава 😄😉

Животът е кратък – носете новите си дрехи 👗👔✨, обичайте се ❤️, за да бъдете обичани 💕 и най-важното – бъдете здрави! 🙏❤️

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

БЪЛГАРИЯ

ВОДАТА ЩЕ БЪДЕ НОВОТО ЗЛАТО. И БЪЛГАРИЯ ТРЯБВА ДА ГО РАЗБЕРЕ СЕГА.

Published

2 months ago

August 19, 2026

Author

ВОДАТА ЩЕ БЪДЕ НОВОТО ЗЛАТО. И БЪЛГАРИЯ ТРЯБВА ДА ГО РАЗБЕРЕ СЕГА.

В бъдеще водата ще бъде един от най-ценните стратегически ресурси на планетата. Затова българските води не трябва да се превръщат в стока, която държавата раздава или предоставя на трети страни без пълен обществен контрол.

България има природно богатство, което не принадлежи на едно поколение. То принадлежи и на тези след нас.

Никакви сделки зад затворени врати. Никакво предоставяне на стратегически водни ресурси на чужди държави или частни интереси.

И когато става дума за международни споразумения за водите, обществото има право да знае: какво точно е договорено, за какъв ресурс, за какъв срок и срещу какво.

Водата не е просто стока.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ