“България е оказвала досега политическа, хуманитарна, дипломатическа и дори военна подкрепа на Украйна.

В условията на променената среда за сигурност трябва да се подхожда с необходимата отговорност и внимание към бъдещи решения, свързани с военна и финансова подкрепа. Трябва да си даваме сметка, че пред България стоят сериозни предизвикателства, свързани с публичните финанси и бюджета, като основен приоритет на правителството остава гарантирането на сигурността и жизнения стандарт на българските граждани, преди да се мисли за финансови решения в подкрепа на трети страни”, каза премиерът Радев в Париж.

Френският президент Еманюел Макрон прие в Елисейския дворец българския министър-председател Румен Радев. Двамата са обсъдили отбраната и сигурността, енергетиката, конкурентоспособността, както и партньорството между двете държави, става ясно от публикации в профилите на двамата политици във Facebook.

По думите на Радев България и Франция споделят общи позиции по редица въпроси като европейската сигурност, диверсификацията на енергийните доставки и развитието на ядрената енергетика като стратегически елемент от енергийната независимост на Европа.

Същевременно с това премиерът споделил и резервите на София за бюджета на ЕС и Украйна.

Преди обяда с Макрон в Елисейския дворец, Румен Радев коментира, че Европа трябва да се откаже от идеята за постигане на мир чрез сила в Украйна и добави, че финансовата и военната подкрепа от България ще бъде на втори план пред вътрешните приоритети на страната.

Румен Радев – министър-председател: “Ние тепърва ще разгледаме огромните предизвикателства пред българския бюджет, но това са теми, които отсега мога да кажа, че България има интерес и нашето правителство първо да гарантира стандарта на живота и сигурността на българските граждани. Едва тогава можем да мислим за отделяне на пари за тази тема.”

Не стана ясно каква е била позицията на френския президент Макрон по темата.

Според премиера, Европа, “трябва да направи много бърза преоценка на своята стратегия и подход към този конфликт”, с по-активно дипломатическо участие. Идея, чието реализиране определи за закъсняло.

“Мога да ви кажа, че това, което лично мен ме притеснява, това е стремежът на Европа да постигне конвенционална победа над най-голямата ядрена сила, без да има възможности да прихваща и да противостои на съвременните хиперзвукови оръжия на Русия”, каза Радев

В друга важна външнополитическа тема, Радев подчерта важната роля на Макрон за намирането на преговорна рамка за присъединяването на Република Северна Македония към ЕС и условието българите в страната да бъдат вписани в Конституцията ѝ.

“Отне ми една година да убеждавам европейските лидери защо това трябва да стане и чест прави на президента Макрон, че той първи оцени целесъобразността на тази идея и със съвместните ни усилия тя беше вписана в преговорната рамка от юли-месец 2022 година.”, подчерта Радев.

С президента Макрон са били обсъдени още темите за купуването на нова военна техника за българската армия, френските доставки на гориво за 6 блок на АЕЦ-Козлодуй, както и реализирането на договора за 12 нови електрически влака от Франция, които са важни и за получаването на пари по ПВУ.

“България и Франция бяха сред водещите държави в ЕС, които се пребориха за признаването на ядрената енергия за зелена и необходима в общия енергиен микс. Това е първата ни среща с президента Еманюел Макрон Emmanuel Macron, в качеството ми на министър-председател на България, и нашата обща амбиция е да постигнем много повече в двустранното инвестиционно, икономическо и индустриалното сътрудничество, включително трансфера на технологии”, написа Румен Радев след срещата.

По думите му запазването на силна кохезионна и селскостопанска политика в рамките на ЕС е от ключово значение за България.

“Ефективността на двете политики води до засилване на социално-икономическото сближение между самите държави членки и без тях е немислимо да се постигне стратегическа автономия и хранителен суверенитет от страна на Европа. България остава резервирана към предлаганите промени по отношение на Многогодишната финансова рамка на ЕС, които водят до увеличение на българската вноска в европейския бюджет”, подчерта премиерът.

И отбеляза, че Франция е сред водещите партньори на България в процеса по модернизация на Българската армия, като “имаме добро сътрудничество и в доставките на свежо ядрено гориво за блок 6 на АЕЦ “Козлодуй” от “Фраматом”.

“България разчита и на спазване на ангажиментите по доставката от Франция на 12 електрически влака, които са от ключово значение за изпълнението на един от проектите по Плана за възстановяване и устойчивост, така че страната ни да не губи полагащи и се средства”, посочи Радев.

“Европа би трябвало да има много по-активна и водеща роля по отношение на намирането на дипломатическо решение на войната в Украйна и е необходима преоценка на следваната политика с оглед на рисковете пред сигурността”, заяви още Радев.

Междувременно президентът Макрон също обяви във Facebook, че е приел Радев в Елисейсия дворец.

“Отбрана и сигурност, енергетика, конкурентоспособност – ние засилваме нашето партньорство и работим заедно за по-суверенна и по-обединена Европа”, написа Макрон в публикацията, която сподели и в Екс.

Срещата между френския президент Еманюел Макрон и българския премиер Румен Радев в Париж приключи без общо изявление, пресконференция или публични коментари пред медии.

Прави впечатление, че до момента френските медии почти не отразяват визитата, а в публичния дневен ред на Елисейския дворец липсва по-видим акцент върху срещата. Това не е непременно знак за ниска важност – двустранни разговори на ниво премиер и президент често минават без сериозно медийно внимание във Франция, особено когато не са свързани с криза, голяма сделка или европейски конфликт. Но липсата на интерес подсказва и друго: за Париж срещата вероятно е работна и прагматична, а не политически знакова.

Чия е инициативата?

Един от първите въпроси около визитите е дали става дума за търсена от София легитимация или за покана от ключови европейски лидери.

Според българската страна срещата в Париж е по покана на френския президент Еманюел Макрон. Външният министър посочи, че още преди официалното си встъпване в длъжност Радев е получил покани от Макрон, от Джорджа Мелони и от Антонио Коща. Форматът в Париж – работен обяд в Елисейския дворец – обичайно предполага домакинска инициатива и политически интерес към разговора.

В Брюксел картината е различна. Срещите с Марк Рюте, Урсула фон дер Лайен и Коща са по-скоро институционален ритуал за координация с ново правителство. Те са важни, но не носят същата политическа тежест като двустранна покана от лидер на държава като Франция.

Има ли символика в подредбата?

По-интересен от самия маршрут е редът на срещите. Вместо първо да потърси институционалния център в Брюксел, Радев започна с Берлин, продължава с Париж и едва след това отива при ръководството на ЕС и НАТО.

Тази подредба трудно изглежда случайна. Тя може да се прочете като опит за директно политическо позициониране пред двете държави, които в голяма степен задават курса на Европейския съюз по темите за сигурността, отбраната, икономиката и подкрепата за Украйна – Германия и Франция.

С други думи, сигналът е: София търси разговор първо с държавите, които формират европейската политика, а после с институциите, които я координират.

Радев – различен език навън и у дома?

Най-чувствителният политически въпрос обаче е дали Радев говори по различен начин пред външна и вътрешна публика.

В международните си изяви той поставя акцент върху европейската сигурност, модернизацията на армията, диверсификацията на енергийните доставки и стратегическото сътрудничество със съюзници. Това е език, близък до доминиращия дневен ред в ЕС и НАТО.