ПАРИ

Петролният шок, който не се случи: Защо прогнозите за 150 долара за барел не се сбъднаха?

Published

3 months ago

June 15, 2026

Author

Въпреки кризата в Близкия изток, пазарът остана далеч от най-песимистичните сценарии

Когато американският президент Доналд Тръмп даде начало на операцията „Епична ярост“ и в края на февруари, заедно с Израел, атакува режима в Иран, последваха драматични прогнози за петролните пазари. Главният изпълнителен директор на „БлекРок“ (BlackRock) Лари Финк предупреди, че цената на петрола може да достигне 150 долара за барел и да предизвика глобална рецесия. Министърът на енергетиката на Катар Саад ал-Кааби също прогнозира нива около 150 долара за барел и предупреди, че подобен скок може да доведе световните икономики до тежка криза. В отговор на опасенията европейски правителства въведоха временна отстъпка за горивата, пише в свой анализ по темата германско икономическо издание.

Цените действително се повишиха, след като Иран ограничи движението през Ормузкия проток и на световния пазар достигнаха значително по-малки количества суров петрол. Въпреки това пазарът остана далеч от най-песимистичните сценарии. В момента сортът Брент, който е основен ценови ориентир за Европа, се търгува под 90 долара за барел, а американският лек суров петрол – за около 85 долара, пише БТА. Това е значително над нивата от началото на годината, но не представлява исторически рекорд и е стойност, наблюдавана многократно през последното десетилетие.

Защо тогава прогнозираният ценови шок не се реализира? Дали става въпрос само за временна отсрочка или пазарът вече се променя по-трайно?

Според изчисления на енергийната консултантска компания „Ристад Енерджи“ (Rystad Energy) през второто тримесечие на 2026 г. износът на петрол от Близкия изток е намалял до 9,6 милиона барела дневно. Това е с около 7,7 милиона барела по-малко от средното равнище през предходните три тримесечия, или спад от над 40 процента.

Въпреки това световният пазар успява да компенсира голяма част от този недостиг благодарение на три фактора: увеличено производство в други региони, високи запаси при потребителите и отслабващо търсене.

Докато Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства ограничиха доставките си, производители от други части на света увеличиха добива. В Южна Америка, водена от Бразилия и Венецуела, износът на суров петрол е нараснал с над 20 процента. Значително увеличение се отчита и в Северна Америка, а в Европа основен принос има Норвегия. Според „Ристад Енерджи“ намалените доставки от Близкия изток, особено за Азия, са открили нови възможности за производителите от други региони.

Допълнителен фактор е, че кризата настъпи в момент, когато светът вече разполагаше със значителни резерви. Още преди началото на конфликта американската Агенция за енергийна информация (EIA) посочи, че пазарът е в добра позиция да понесе краткосрочни прекъсвания на доставките заради натрупания глобален излишък.

Особено големи бяха запасите в Азия. Китай използва периода на ниски цени и увеличи покупките на руски петрол, който беше изтласкан от европейските пазари заради санкциите. Част от тези резерви сега компенсират по-ниските доставки. Анализите на „Ристад Енерджи“ показват, че китайските складове са били толкова добре запълнени, че част от доставките, предназначени за страната, са могли да бъдат пренасочени към други азиатски държави.

Успоредно с това инвеститорите следят и сигналите за евентуална деескалация на конфликта. Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че предварително споразумение за прекратяване на войната може да бъде подписано на 14 юни и че след това Ормузкият проток ще бъде отворен за международното корабоплаване. От Техеран обаче призоваха към предпазливост, като говорителят на външното министерство Есмаил Багаи посочи, че все още няма яснота за точния график на евентуално споразумение. Въпреки разминаването в позициите, самият факт, че се обсъжда възможност за възстановяване на нормалния трафик през ключовия морски коридор, допринася за известно успокояване на пазарните очаквания.

Още по-важен фактор обаче се оказва търсенето. Макар запасите да не могат да компенсират недостига безкрайно, те се изчерпват по-бавно от очакваното заради отслабващото потребление.

Според Международната агенция за енергия (МЕА) най-силно засегнати първоначално са били нефтохимическата индустрия и авиационният сектор. По-високите цени, по-слабият икономически растеж и мерките за ограничаване на потреблението постепенно оказват влияние върху все повече отрасли. В Китай например част от пътуванията със самолет се заменят с високоскоростни железопътни линии, а химическата индустрия намалява потреблението на петролни продукти или преминава към алтернативни суровини.

В същото време се наблюдават и по-дълбоки структурни промени. Американската Агенция за енергийна информация отбелязва, че търсенето в Азия намалява по-бързо от очакваното. В големите китайски градове електромобилите вече представляват мнозинството от новите регистрации. Подобна тенденция се наблюдава и в Европа, където през март 2026 г. продажбите на нови електромобили са били с близо 40 процента по-високи спрямо година по-рано. Ускорява се и внедряването на термопомпи и други технологии, които намаляват потреблението на изкопаеми горива.

На този фон „Ристад Енерджи“ поставя въпроса дали световното търсене на петрол изобщо ще се върне към нивата отпреди войната. Според компанията конфликтът е засилил опасенията около енергийната сигурност и е ускорил процесите на диверсификация и електрификация. Консултантите дори прогнозират възможно глобално свръхпредлагане на петрол още през 2027 г.

Част от бъдещото предлагане вероятно ще бъде погълнато от необходимостта държавите да възстановят стратегическите си резерви. Но дори и при понижение на цените остава неясно дали светът ще се върне към предишните равнища на потребление.

Причината е, че както правителствата, така и потребителите все по-често преосмислят зависимостта си от изкопаемите горива. Именно тази промяна може да се окаже най-трайното последствие от кризата в Близкия изток.

Related Topics:#thesofiatimes featured trending пари политика свят

Up Next

Не вярваме на Тръмп, ще изчакаме да видим какво ще стане

Don't Miss

Световната икономика отново е застрашена от търговските дисбаланси

ПАРИ

Еконт вдигна цените на куриерските услуги, КЗП започва проверка

Published

1 month ago

July 21, 2026

Author

От 1 август 2026 г. „Еконт“ въведе нови цени за основните си куриерски услуги. Най-често изпращаните колети поскъпват с 8%, а при тежките, обемните и нестандартните пратки увеличението достига 11%.

Празниции сезонни събития

Във връзка с промяната Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) обяви, че ще сезира Комисията за защита на потребителите (КЗП), която ще провери дали поскъпването е обосновано с реални икономически фактори. От КРС уточняват, че „Еконт“ е уведомила институцията за новите тарифи, но не е била длъжна да представя доказателства за причините при самото уведомяване.

От куриерската компания обясняват, че основната им тарифа не е променяна повече от година, а увеличението се дължи на по-високите разходи за труд, инфлацията и нарасналите разходи, свързани с въглеродните емисии при транспорта.

Въпреки по-високите цени, без промяна остават таксите за наложен платеж и обявена стойност, както и отстъпките при използване на Еконтомат.

Успоредно с новите тарифи „Еконт“ прекрати и част от услугите, включени в универсалната пощенска услуга, но това не засяга основните куриерски услуги, които компанията продължава да предлага.

Проверката на КЗП предстои да установи дали увеличението на цените е подкрепено с обективни икономически причини.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

ПАРИ

И BMW започва да уволнява стотици хиляди … започва с 8000 работни места!

Published

2 months ago

July 19, 2026

Author

BMW започва да уволнява стотици хиляди … започва с 8000 работни места!

Големите съкращения на работни места засегнаха и BMW. Автомобилният производител планира да съкрати около 8000 работни места по целия свят. Очаква се по-голямата част от тях да бъдат в Германия. Съкращенията ще бъдат постигнати чрез програма за доброволно прекратяване на трудовите отношения. Тази информация е получена от Германската пресагенция (dpa) от източници в компанията.

Около 40 000 служители в Германия ще получат предложение, почти половината от работната сила в страната. Планирано е програмата да започне през октомври и да продължи до края на 2027 г. Ще бъдат засегнати служителите извън прякото производство, предимно в администрацията, научноизследователската и развойна дейност, планирането и управлението.

Централата в Мюнхен може да се окаже особено силно засегната. Освен корпоративната централа, там се намират големи части от центъра за научноизследователска и иновационна дейност.

Обезщетенията за прекратяване на трудовия договор ще струват на BMW милиони

Размерът на обезщетенията за прекратяване на трудовите отношения ще се базира на доходите и трудовия стаж. BMW очевидно планира да отдели трицифрена сума в милиони евро за тази цел само през тази година. Все още не е ясно, колко ще бъде добавена през следващата година. Главният изпълнителен директор на BMW Милан Неделкович (57) и председателят на работническия съвет Мартин Кимих ще представят плановете, договорени с работническия съвет, на заседание на компанията днес. Първоначално компанията отказа да коментира конкретните цифри за съкращенията на работни места.

BMW вече не може да изпревари кризата

Мерките за намаляване на разходите всъщност бяха предвидени преди време. Неделкович пое ръководния пост от Оливер Ципсе през май. Само месец по-късно BMW шокира своите инвеститори и служители със значително предупреждение относно печалбата. Очаква се продажбите и печалбите за 2026 г. да намалеят от по-рано очакваното.

Това означава, че кризата в германската автомобилна индустрия вече е достигнала и до BMW. Дълго време базираната в Мюнхен компания преживяваше спада по-добре от Volkswagen, Mercedes, Audi или Porsche. Но BMW също страда от слабия бизнес в Китай, нарастващия ценови натиск, американските вносни мита и високите разходи за разработка. Дори преди новата програма за намаляване на разходите, работната сила вече бе намалена. В рамките на една година глобалната работна сила е намаляла с приблизително 2000 служители.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

ПАРИ

Ще удвои ли златото цената си?

Published

2 months ago

July 7, 2026

Author

В последните години цената на златото расте постоянно. От 2020 година до днес тя е стигнала от 1585 долара за унция до актуални малко над 4000 долара. Хората и банките предпочитат да влагат средствата си в благородния метал, за да ги защитят от инфлацията. А повишеното търсене естествено се отразява на цената.

Икономистите на Дойче банк са установили, че централните банки по цял свят интензивно купуват злато – става дума за финансови институции от Китай, Русия, Индия, Турция, както и от бързоразвиващите се страни. Затова до 2031 година златото може да достигне и цена от 8000 долара за унция – т.е. двойно повече от сега.

Новият играч: криптовалутите

Преди обаче да се погледне напред, трябва да се направи анализ как изобщо се стигна до сегашното положение или – как настъпи треската за злато от последните години. Финансовият експерт Франк Шаленбергер посочва причините пред ДВ: “Опасенията от спад в лихвите и слабият американски долар, интензивните покупки на емисионните банки, както и високото търсене на монети и кюлчета”.

Шаленбергер изтъква, че в момента има и един относително нов участник на пазара: криптовалутите. Те стават “все по-важна група клиенти, тъй като също диверсифицират активите си включително чрез покупки на злато. Ако подемът на тези валути продължи, това би могло да доведе и до още по-голямо повишаване на цената на златото”.

Михаел Хсю, анализатор на Дойче банк, дели клиентите на “еластични” и “нееластични” и смята, че вторите, например емисионните банки, изтласкват първите – частни лица, например купувачите на бижута. Именно стабилното търсене е “ключовият фактор за високата цена на златото в периода от 2021 до 2025 година”, убеден е той.

Финансовият анализатор към DZ Bank Томас Кулп на свой ред посочва пред ДВ, че през последните години златото поскъпва най-вече заради натрупването на геополитически несигурности. “Аспектът на златото като сигурно пристанище, от една страна, и статутът му на гарант на независимостта от друга са най-важните стимулатори на търсенето.”

Дали пристанището още е сигурно?

Златото открай време се смята за надежден начин за гарантиране на сигурността на парите. То не може да се умножава и зависи от спекулациите, но във всеки случай е по-сигурно от криенето на пари под дюшека. Но дали златото остава сигурно пристанище и днес?

Не, казва Франк Шаленбергер. Идеята не е добра в големи мащаби, но пък не бива да се пренебрегва като гаранция. „Дял от пет или десет процента в портфолиото определено не е лоша идея, защото така може да се намали неговата волатилност (колебанията в ценовите равнища – б.ред.).

Михаел Хсю от Дойче банк не споделя това мнение – според него банките купуват злато в големи мащаби именно като начин за запазване на стойността. “Основните причини, поради които централните банки включват злато в портфолиото си, са диверсификацията, защитата от геополитически рискове и опазването от инфлацията”, посочва той.

Становището на Томас Кулп е: “Златото е и ще остане ултимативното сигурно пристанище. Жълтият благороден метал се търси най-много в несигурни фази или във времена на криза”. Но това невинаги е валидно, тъй като “цената на моменти може да преживее сериозни колебания и вложителите винаги трябва да го имат предвид”.

Поглед към кристалната топка

Правенето на прогнози винаги е свързано с определен риск, включително когато става дума за икономическите развития. Във връзка с цената на златото Франк Шаленбергер споделя, че за момента не вижда толкова силни импулси, които да доведат до удвояването ѝ в следващите пет години от сегашното и без това относително високо ниво.

Михаел Хсю пък очаква възстановяване на златните резерви на централните банки при нарастване на геополитическата несигурност както по време на Студената война.

Новите несигурни времена доведоха да завръщане към долната граница на диапазона от периода преди 1990 година, т.е. до дял на златото от 40 процента в резервите на централните банки. „Ако валутните резерви на икономиките на развиващите се страни паднат от осем на пет трилиона долара, това може и да отговаря на номинална цена на златото от 8000 евро за унция.”

Анализаторът на DZ Bank Томас Кулп е по-сдържан, но не крие, че не вижда тъмни облаци на хоризонта. „Основните фактори, определящи търсенето, остават непроменени. Затова дългосрочната ни прогноза за цената на златото е положителна.”

Автор: Дирк Кауфман

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ