През лятото търсенето е по-високо, хората пътуват повече – логично е цените да се покачват, казва експерт.

Продължава спадът на цените на петрола на международните борси, като цената на барел вече е под $ 75, как това се отрази у нас и защо шофьорите констатират, че спад има при дизела, но бензинът запазва почти същата цена?

„Потреблението на дизелово гориво по принцип е почти два пъти по-високо от това на бензина. В периода на военните действия търсенето на дизелово гориво беше значително по-високо, отколкото на бензина, и именно затова цената на дизела нарасна много по-силно“.

Това коментира Димитър Хаджидимитров, зам.-председател на Асоциацията на българските търговци, производители, вносители и превозвачи на горива.

„При наличието на преговорна рамка и известно успокояване на ситуацията, виждаме как цената на дизеловото гориво започва да спада по-бързо от тази на бензина. Не защото търсенето намалява, а защото дизелът поскъпна значително повече в началото на кризата“, посочи той.

„Като цяло, ако настоящата ситуация се запази – от тази сутрин. Мисля, че още през следващата седмица ще има спад от 3–5 цента.

Това означава цени под 1,45 евро за литър – за дизела и за бензина, на повечето места в България“, смята Хаджидимитров.

„Като цяло всичко зависи от търсенето и предлагането. Нормално е през лятото търсенето да бъде по-високо, защото хората пътуват повече, бизнесът е по-активен и има по-голяма нужда от горива. При по-високо търсене е логично цените да се покачват“, посочи експертът.

Стоян Панчев: Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път.

Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път, коментира във Фейсбук икономистът от ЕКИП Стоян Панчев.

Става дума за данните на БНБ, които отчитат, че през периода януари-април 2026 г. има 2,02 млрд. евро ПЧИ спрямо 276 млн. през същия период миналата година.

1. Започваме с най-големия компонент от тези велики резултати (57% от тях) – т.нар. реинвестирани печалби на стойност 1,14 млрд. – което на практика са парите на банките, хранителнителни вериги, телекомите и други такива бизнеси, които заради отличните си маржове и доходност (и висока инфлация) правят феноменални печалби, които оставят да бъдат развъртяни в страната за поредна година.
Когато можеш да продаваш същото масло, мляко и сирене по-скъпо в България, разбира се, че ще оставиш капитала си при високата доходност. А банките конкретно – за да продължат (чисто регулаторно) да кредитират все повече, им е нужен повече капитал.

2. Вторият компонент са т.нар. “дългови инструменти” с 31% от общите ПЧИ – миналата година те са били силно отрицателни (-400 млн. евро) сравнено със 600 млн. евро през 2026 г. Тези дългови инструменти са вътрешнофирмени задължения – не означава, че чужденци купуват български дългови инструменти или строят фабрики. Всъщност са прехвърляния на пари вътре във фирмите с чуждестранни майки.

Например – Лукойл е твърде голям да се финансира (за оборотни средства) от българската банкова система, затова майката взима кредит в чужбина и го прехвърля на дъщерното дружество. Нищо общо с “инвестиции”.

3. Третият компонент с най-малка тежест (12%) е нов собствен капитал на стойност 243 млн. евро. Най-близо до класическото разбиране за “инвестиции” – някой идва и налива пари (евентуално) в нов бизнес.
Като го сравняваме с 2025 г. изглежда доста повече -67 млн. vs 243 млн., но ако се върнем “малко” назад до 2024 г. (в същия период от време) имаме 213 млн. или до 2023 г., когато имаме 297 млн. евро. Само през месец юли 2022 г.,например, имаме 800 млн. евро инвестиции.

Т.е. тези резултати може да изглеждат добре спрямо една конкретна година – миналата – но всъщност са нищо особено и са били надминавани (дори в пъти) в последните 3-4 години.
Да не говорим, че инвестициите в дялов капитал включват и имотите – та съвсем смешно става.

Прост тест – кой завод се построи от януари?

Малоумници, хващащи се отчаяно за сламки – излизат с безумни заглавия. Мисирска история.
Та – НЕ Е ОТ ЕВРОТО, от неграмотност е.

П.П.П. Нали помните как борсата ни беше пораснала най-много в света? ????

Въпреки кризата в Близкия изток, пазарът остана далеч от най-песимистичните сценарии

Когато американският президент Доналд Тръмп даде начало на операцията „Епична ярост“ и в края на февруари, заедно с Израел, атакува режима в Иран, последваха драматични прогнози за петролните пазари. Главният изпълнителен директор на „БлекРок“ (BlackRock) Лари Финк предупреди, че цената на петрола може да достигне 150 долара за барел и да предизвика глобална рецесия. Министърът на енергетиката на Катар Саад ал-Кааби също прогнозира нива около 150 долара за барел и предупреди, че подобен скок може да доведе световните икономики до тежка криза. В отговор на опасенията европейски правителства въведоха временна отстъпка за горивата, пише в свой анализ по темата германско икономическо издание.

Цените действително се повишиха, след като Иран ограничи движението през Ормузкия проток и на световния пазар достигнаха значително по-малки количества суров петрол. Въпреки това пазарът остана далеч от най-песимистичните сценарии. В момента сортът Брент, който е основен ценови ориентир за Европа, се търгува под 90 долара за барел, а американският лек суров петрол – за около 85 долара, пише БТА. Това е значително над нивата от началото на годината, но не представлява исторически рекорд и е стойност, наблюдавана многократно през последното десетилетие.

Защо тогава прогнозираният ценови шок не се реализира? Дали става въпрос само за временна отсрочка или пазарът вече се променя по-трайно?

Според изчисления на енергийната консултантска компания „Ристад Енерджи“ (Rystad Energy) през второто тримесечие на 2026 г. износът на петрол от Близкия изток е намалял до 9,6 милиона барела дневно. Това е с около 7,7 милиона барела по-малко от средното равнище през предходните три тримесечия, или спад от над 40 процента.

Въпреки това световният пазар успява да компенсира голяма част от този недостиг благодарение на три фактора: увеличено производство в други региони, високи запаси при потребителите и отслабващо търсене.

Докато Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства ограничиха доставките си, производители от други части на света увеличиха добива. В Южна Америка, водена от Бразилия и Венецуела, износът на суров петрол е нараснал с над 20 процента. Значително увеличение се отчита и в Северна Америка, а в Европа основен принос има Норвегия. Според „Ристад Енерджи“ намалените доставки от Близкия изток, особено за Азия, са открили нови възможности за производителите от други региони.

Допълнителен фактор е, че кризата настъпи в момент, когато светът вече разполагаше със значителни резерви. Още преди началото на конфликта американската Агенция за енергийна информация (EIA) посочи, че пазарът е в добра позиция да понесе краткосрочни прекъсвания на доставките заради натрупания глобален излишък.

Особено големи бяха запасите в Азия. Китай използва периода на ниски цени и увеличи покупките на руски петрол, който беше изтласкан от европейските пазари заради санкциите. Част от тези резерви сега компенсират по-ниските доставки. Анализите на „Ристад Енерджи“ показват, че китайските складове са били толкова добре запълнени, че част от доставките, предназначени за страната, са могли да бъдат пренасочени към други азиатски държави.

Успоредно с това инвеститорите следят и сигналите за евентуална деескалация на конфликта. Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че предварително споразумение за прекратяване на войната може да бъде подписано на 14 юни и че след това Ормузкият проток ще бъде отворен за международното корабоплаване. От Техеран обаче призоваха към предпазливост, като говорителят на външното министерство Есмаил Багаи посочи, че все още няма яснота за точния график на евентуално споразумение. Въпреки разминаването в позициите, самият факт, че се обсъжда възможност за възстановяване на нормалния трафик през ключовия морски коридор, допринася за известно успокояване на пазарните очаквания.

Още по-важен фактор обаче се оказва търсенето. Макар запасите да не могат да компенсират недостига безкрайно, те се изчерпват по-бавно от очакваното заради отслабващото потребление.

Според Международната агенция за енергия (МЕА) най-силно засегнати първоначално са били нефтохимическата индустрия и авиационният сектор. По-високите цени, по-слабият икономически растеж и мерките за ограничаване на потреблението постепенно оказват влияние върху все повече отрасли. В Китай например част от пътуванията със самолет се заменят с високоскоростни железопътни линии, а химическата индустрия намалява потреблението на петролни продукти или преминава към алтернативни суровини.

В същото време се наблюдават и по-дълбоки структурни промени. Американската Агенция за енергийна информация отбелязва, че търсенето в Азия намалява по-бързо от очакваното. В големите китайски градове електромобилите вече представляват мнозинството от новите регистрации. Подобна тенденция се наблюдава и в Европа, където през март 2026 г. продажбите на нови електромобили са били с близо 40 процента по-високи спрямо година по-рано. Ускорява се и внедряването на термопомпи и други технологии, които намаляват потреблението на изкопаеми горива.

На този фон „Ристад Енерджи“ поставя въпроса дали световното търсене на петрол изобщо ще се върне към нивата отпреди войната. Според компанията конфликтът е засилил опасенията около енергийната сигурност и е ускорил процесите на диверсификация и електрификация. Консултантите дори прогнозират възможно глобално свръхпредлагане на петрол още през 2027 г.

Част от бъдещото предлагане вероятно ще бъде погълнато от необходимостта държавите да възстановят стратегическите си резерви. Но дори и при понижение на цените остава неясно дали светът ще се върне към предишните равнища на потребление.

Причината е, че както правителствата, така и потребителите все по-често преосмислят зависимостта си от изкопаемите горива. Именно тази промяна може да се окаже най-трайното последствие от кризата в Близкия изток.