Изглежда, че по-често отколкото другаря Си Дзинпин с руския президент се среща единствено израелският премиер Нетаняху.

Но срещите на последния с Путин (при всичките добри отношения, наложили се между двамата лидери), обичайно носят „оперативен” характер. Си Дзинпин подчертано не се занимава с „текущото” с Путин, за това си има специално обучени хора.

И лидерите на двете държави са се съсредоточили върху щателното изграждане на добросъседските отношения и решението на въпросите изключително от стратегически характер.

През септември във Владивосток отново очакват председателя на КНР, където той съвместно с Путин ще участва в Източния икономически форум. Интересното тук е, че стокооборотът между нашите страни през първото полугодие на 2018 г. се е увеличило наполовина.

„Миналата година имахме стокооборот от 87 милиарда долара, а през първото полугодие на тази година увеличението е изведнъж с 50% и тази година ние, най-вероятно, ще излезем на границата от 100 милиарда”, заяви преди дни държавният глава на Русия.

Президентът на Русия, най-вероятно, малко е поскромничил. Както смятат повечето експерти, „стомилиардната граница”, съдейки по стоковите тенденции, най-вероятно ще бъде преодоляна някъде през ноември. Достатъчно е просто да отбележим, че в традиционно мъртвия за търговията юли нашият съвместен стокооборот е в размер на 9,1 милиарда долара.

Износът от Китай в Русия достигна 4,4 милиарда долара, вносът от Русия в Китай4,7 милиарда долара (забележете – мъртъв сезон). Най-вероятно, според най-консервативните прогнози, стокооборотът между Русия и Китай тази година ще достигне някъде около 115-120 милиарда долара. Което е доста значително вече не само за Руската федерация, но и за КНР.

Но основното в икономическите взаимоотношения между Русия и Китайската народна република, както знаем, не е ръстът на стокооборотът.

Основният и в много съвпадащият интерес на Русия и Китай лежи в областта на транспорта и логистиката. И има вече доста точно терминологично определение – „руски транзит”.

Основната специализация на китайските стокови пазари е масовият пазар. Руските пазари за китайските стоки, без съмнение, представляват някакъв интерес – но именно „някакъв”. На първо място пазарът ни е твърде тесен за да бъде масов пазар. („Само” някъде плюс-минус 150 милиона души, включително гастарбайтерите).

На второто място родните и европейските производители също обичат вътрешния пазар на Русия. На трето място „транспортното рамо” към най-гъстонаселените региони на Русия е почти същото като в страните от ЕС. Затова в никакъв случай търговията с РФ не може да се нарече истински определящ фактор.

Тук всичко е просто: взаимният интерес, освен приведеното по-горе доста „вулгарно” определение „руски транзит” има и друго, значително по-научно – „контрол над глобалните стокови потоци”.

И ето това вече е нещо наистина сериозно.

Работата е там, че могъществото на настоящата западна цивилизация се основава не само върху долара и прочеето бретън-уудски системи. То се изгражда върху глобалния контрол над световната търговия. И самолетоносачните групи на САЩ изпълняват функцията на контрол над пътищата на световната морска търговия. Както и контролираните от „условния Запад” Панамски и Суецки канали.

Засега е трудно да се конкурира с тези момчета по море в настоящата ситуация. Виж, изгражданите от Русия и КНР „сухопътни маршрути” (Великият път на коприната, евразийският коридор Запад-Изток), плюс морския но всъщност крайбрежен и преминаващ през териториалните води на Руската федерация Северен Морски път и иранско-руският коридор Север-Юг имат намерение да преразпределят тази огромна търговска баница.

Затова и се срещат постоянно руският и китайският лидери при всяка възможност и на всяко подходящо място. При настоящето глобално положение винаги ще им се намери за какво да поговорят.