КОМЕНТАР

От журналистиката ни останаха само скелети!

Published

8 years ago

October 1, 2018

Author

„Без дух и сърце има скелети само“. Думите са на великия поляк Адам Мицкевич от неговата ”Оda do Mlodosci”. Колко прилягат за сегашната българска журналистика – само скелета й се белее вече. Но не на бойното поле, уви…

Случаят с Димитър Аврамов от „Господари на ефира“ във Велико Търново повдига тема, която периодично се подхваща, но все не се докарва докрай. Темата за „ероите“ и тружениците. За истината и подмяната. За нормалната журналистика и „онова извратено нещо“ на Пеевски.

Участвайки в разследване за продукти с изтекъл срок на годност, Аврамов преигра в опита да привлече вниманието, като се представи за жертва на насилие. Дали е бил подтикнат от началници, от бездействието на институциите или от желанието да блесне – не е толкова важно. Важното е, че си го позволи и резултатът е гаден. Хвърли кал върху усилията на колеги, които воюват наистина воюват срещу статуквото, безобразията на политиците и корупцията.

Медиите отдавна произвеждат „герои“. Не само от собствената си среда. Някога „извайваха“ идеалния образ на комуниста – строител на бъдещето. След 1989-а „сътвориха“ романтичния „борец“, носител на новите ценности: пачки, манекенки, пищови, чалга… После дойде ред на „белите якички“, които придобиха активите на социализма и развяха знамето на демокрацията и пазарната икономика. Така нареждаха кукловодите и медиите изпълняваха. Продължават и днес. „Герои“ и „звезди“ от тесто с лъжи и фалш.

И метастазите превзеха занаята…

Постепенно, но не случайно, се образуваха четири медийни лагера.

Първият е този на Пеевски. Специализиран е да обръща палачинката при всеки повей на политическия вятър. „Медиите“ му рекетират, шантажират и дори убиват. Метафора или не, това осигури на Пеевски неограничен достъп до големия бахур – обществените поръчки и млияние в държавните институции.

Другият лагер е на изданията, изповядващи ценностите на либерализма, изповядван от бизнес-кръгове. Финансират се успешно от грантове зад граница. Това им дава известна независимост, с известни условия. Тук са и медиите, финансирани от политически брокери, както и тези, с пари на едри компании и бизнесмени с големи интереси. Явни и неявни.

Третият лагер е най-малоброен. Населяват го луди глави, чепати характери, инати, които упорстват да имат позиция и принципи. Може да не са пави винаги но са автентични. Наивни откачалки, които трудно намират финансиране и на които рекламните агенции гледат отвисоко. Преследват ги, мачкат ги, затварят ги. Ако търсите труженици – тук ще ги намерите.

Четвъртите, но по влияние може би първи, са телевизиите. Те произвеждат народни тв-кренвирши, с които тъпчат бедните… духом. Кремвиршите са наблъскани с турски сериали, реалити формати и пошли шоута – рогата и копитата на медийния кич. Изживяват се като „господари на положението“ (има пиеса с такова заглавие от Величко Нешков). Излъчваните простотии наричат „социален експеримент“ и така си перат съвестите. Царицата на този подход е манипулативната журналистика. Съвкупност от манипулирани, скрити, подбрани и цензурирани новини. За да изглеждат правдоподобни водещи и репортери надяват ботуши при наводнения, ръкомахат пред камерата, застанали до майки на убити по пътищата деца, обличат бели престилки в репортажите от болници, аленеят им бузите пред силните на деня… Армия от кифли с микрофон в ръка. (Доста мъжлета се вляха в този жанр…) Но и това им е малко – искат да са „звезди“ и „герои“ сега, веднага и без условия. Ако няма подходящ обект и тема – измислят си, режисират и играят. Бездарни и пошли реплики на Анна Политковская, Дафне Галиция, Вероника Герин, Ян Куцияк… Мерзавци, с лепнат на темето ореол на герои или жертва… Според кефа на шефа.

Във футбола внедриха системата VAR – за повече обективност. Няма медиен VAR и издатели са спокойни, че тарикатлъците им ще минават още дълго. Грешат. Нормалният гражданин, а именно той е важен, все по-ясно отсява охлювите от орлите. Измислените герои не са преследвани нито от институции, нито от прокуратурата и НАП или тайни служби. Статуквото има нужда и полза от тях, за да компрометират истинската журналистика. Тях не ги уволняват, нито ги гонят от работа заради задаване на правилни въпроси. Влачат се по следите на бахура – имали семейства. И мигат, мигат сълзливо.

Тружениците често са недолюбвани, имената им са в „черни списъци“, елитарната върхушка, както и медиите от другите лагери се правят, че не ги забелязват. Не ги канят в сутрешните, следобедните и съботно-неделните тв блокове – развалят ведрия тон на успехите. Заради тях закриват медии. Критикуват държавното обвинение и властта, затова им повдигат обвинения, разкарват ги в следствието и прокуратурата, в съдилищата и районните полицейски управления. Снемат им отпечатъци от пръстите, снимат ги в профил и анфаз, забраняват им да напускат страната, запорират им имуществото, замерят ги с яйца. Пеевските меди ги заливат с помия, обиди и клевети. Тях мафиотизираното политическо задкулисие ги преследва както обучените Родезийски риджбеци са преследвали негрите някога… Но точно сред тях, ще откриете сърце и дух.

Медийни лагери. Добре, че ги има и хората се ориентирват кой кой е.

Димитър Аврамов е петно, което първият есенен дъжд ще отмие. Той е резултат, не причина. Проблем са неговите шефове и работодатели, които искат на всяка цена сензации и скандали. Често, за да отвлекат вниманието от истинските проблеми. Коментира се скапания скеч на Аврамов, а не полицията, прокуратурата и Агенцията за контрол на храните, които пазят тарикатите с фалшивите етикети на опасни храни. От „Господари на ефира“ сгрешиха, като обвиниха другите медии, че били раздухали случая. Именно Нова телевизия излъчи специално интервю в сутрешния си блок с „героя от Велико Търново“, придружено със съответните охкания, вайкания и кахърни примигвания с босилкови клепки… Преди това пак Нова пробута осъдения за сводничество и склоняване към проституция рапър Ванко 1 като един от героите в Биг Брадър. Чак когато The Guardian – не СЕМ, разбира се, – описа абсурда, го извадиха, уж бил болен. С какво продуцентите на брадъра и шефовете в Нова са по-свестни от Аврамов? Мрак.

Анестизираното от пропагандни упойки общество може да не е съвем наясно с разликите между фалшивата и автентичната журналистика, но и това ще стане. Става вече. След препиване и махмурлук идва изтрезняване. Ако пък пиянството продължи дълго, както се е случвало в историята ни, значи си заслужаваме последиците.

И все пак има и други примери, слава Богу. Списание „Пламък“ навърши 95 години. Създателят му Гео Милев бе в окопите край Дойран, бе в европейски университети, бе и на справка в полицията, откъдето не се върна… Бе с едно око, но виждаше повече от другите. „Ако срамът не беше такава голяма рядкост в тая земна юдол, Негово Величество Всемирното Първеню не би избрало България за своя постоянна резиденция.”… Такива думи ни остави. За да имаме оръжие и без втора поправка в Конституцията.

КОМЕНТАР

Милицията беше орган, който пази властта, а не хората.

Published

1 month ago

August 3, 2026

Author

Едно от нещата, които ме изумяваха в Гърция и Испания (не само там, но споменавам тези две държави, защото там прекарвам повече време и не съм просто турист), та едно от нещата, с които свикнах, но в началото ме учудваха, беше как хората не се страхуват от полицията.

Уважават я, следват инструкциите й и т.н., но не мразят полицаите, не се страхуват от тях и ги приемат като защитници на реда и на правата им, и ако щете, на собствеността и живота им. Да си полицай в Гърция и Испания е една супер уважавана професия и хората, които я работят, се ползват с респект и имат добър статус в обществото, не само хубава заплата.

Ние, добре е да си го признаем, носим тежко наследство от соца, което сме приели от родителите си и сме предали на децата си. Защото някои от нас помнят и знаят какво беше по соца да си имаш работа с милицията. Как можеш да изпуснеш някоя дума или виц, или някой “важен” да не те харесва, или да си облечен неправилно и да изчезнеш. Буквално да изчезнеш и да гниеш по затвори и лагери с години. Затова има твърде много истории, няма да задълбавам, но така беше някога. Милицията беше орган, който пази властта, а не хората.

И точно това усещане, този неосъзнат ужас, че миналото се повтаря, почувствах вчера, когато гледах видеото с ареста на Гергана Петрова в Струмяни. Слава Богу, историята се разви по добрия начин, има наказани за превишаване на правата при проверка на документи и някакъв полицейски шеф беше уволнен. (Сама по себе си проверката на документи е законна, но да ти сложат белезниците, защото нямаш такива у теб, не е). Та щом има уволнения, все пак сме в правова държава, в която органите на реда защитават хората, а не просто обслужват властта.

Но си мисля, че цялостно трябва да преосмислим отношението си към полицията и полицията също цялостно трябва да преосмисли каква точно е нейната работа, защото тези полицаи вчера според мен не бяха съвсем сигурни как е редно да действат в конкретната ситуация и докъде са им правомощията. Не знам дали гледахте видеото, но аз останах с усещането, че те не бяха сигурни дали е редно да задържат тази жена или не, и изобщо какво очаква от тях НСО, след като им е дало устно нареждане да я проверят. Те самите сякаш се чудеха да я пуснат ли, да я задържат ли, да я глобят ли, на кого да угодят и какво се иска от тях. Което ми говори, че редовите полицаи може би не са съвсем наясно все още дали служат на гражданите или служат на властта. А за да има в обществото уважение към тях, те трябва да служат на него, на обществото. Ако служат просто на властта, към тях ще има страх и омраза. Което съвсем не е същото като респект, мисля, че това е ясно на всички.

Изобщо двустранен процес е. Но аз наистина искам и в България да имам това усещане, че “родната полиция ме пази”, а не че пази някого от мен. Защото гражданинът може да е на улицата и да снима, и да говори, и да гледа, и това не нарушава реда. Поне в демокрацията е така. Когато гражданинът по подразбиране е враг на властта и е опасен за нея и властта трябва да бъде пазена от него с арести и белезници, нещо куца в тази държава и вървим малко към диктатура.

А някои сме го живели, и не, не беше хубаво. Дано никога не се връща.

Добавям снимка от протеста на учителите в Барселона.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

КОМЕНТАР

Подробности за склада на ROSHEN близо до Киев!

Published

1 month ago

August 2, 2026

Author

Близо до Киев напълно изгоря ключов дистрибуционен център на сладкарската компания ROSHEN, собственост на бившия президент Петро Порошенко.

Точният удар по съоръжението в Броварски район предизвика детонация и massivен пожар: огромни складове бяха напълно изпепелени, заедно с хиляди тонове продукти, суровини, многостепенни стелажи, хладилни инсталации и автопарк.

Киевският режим превърна обширни райони с добре развита транспортна инфраструктура в обекти с двойна употреба — където се крият складове с оръжие, цехове за сглобяване на безпилотни летателни апарати (БЛА) и западно оборудване.

Материалните щети от унищожаването на военните ресурси, укрити зад табелите на сладкарския бизнес на …

Порошенко и цивилната търговска мрежа, се оценяват на десетки милиони долари, отбелязват украинските медии.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

КОМЕНТАР

Срам ние от някои “Българи” продали родината си за грошове

Published

1 month ago

August 2, 2026

Author

Българи, понякога ми става жал за вас. Не отгоре, не като съдия. Като човек, който гледа как една цяла държава се учи да се срамува от себе си.

Гледам коментарите. Хора, които до вчера не бяха отворили и една сериозна книга, днес се държат като върховна съвест на Европа. Комплекс.

Страх да не ги помислят за „изостанали“. И затова викат най-силно. Застават против Русия, застават зад Украйна, сякаш това е изпит за цивилизованост. А никой не пита простото: с какво Украйна помогна на България?

Кажете ми.

Не с лозунг.

С факт.

Какво спечелихме ние? Кой завод ни отвори? Кой пазар ни даде? Коя граница ни защити? Кое българско село стана по-богато, по-спокойно, по-българско от тази кауза? Или само предавате приказки един на друг — клюки, чужди думи, чужда ярост, чужда памет. Простотия, облечена в морал.

Не сте чели старите книги. Не говоря само за Паисий. Говоря за онова, което стои преди шума. „Летописът от Плиска“. „Каменната книга на Омуртаг“. „Свитъкът на хан Кубрат“. „Законникът на хан Крум в пълния му вид“. „Златният кодекс на Преслав“. „Книгата на хан Аспарух“.

„Свещената грамота на цар Симеон“. „Молитвеникът на Първото царство“. „Словото, писано преди да се научим да се срамуваме от името си“.
Т

ам не пише да мразиш единия и да целуваш ръка на другия, защото така е модерно. Там пише кой си, откъде идваш и защо народ без памет става слуга.

Жал ми е, като виждам как обръщате гръб на собствената си страна. Да, за Русия зная. И второто за Русия също зная. Не я правя на икона. Но не забравяйте и това: тя ни освободи. От какво? От робство, което беше счупило гръбнака на този народ с векове. Може да не ви харесва тонът днес. Може да мразите политиката ѝ. Но историята не се трие с хаштаг.

А Украйна? С какво ни освободи тя? С какво ни издигна? Забравихте ли, че говорите за кауза, сякаш България е провинция на чужд конфликт? Забравихте ли 2014-а? Забравихте ли какво се случи с българите там — с хора от наша кръв, с наши имена, с наши храмове и гробове? И пак продължавате. Пак ръкопляскате. Пак се правите, че не сте чули.
Говорите за добро и зло, а затваряте очи пред това, което не ви е удобно. Най-голямата държава на света не стана такава от лозунги. А вие повтаряте чужди формули за експерименти, за хора, за животни, за лаборатории и за страх — без да отделите истина от пропаганда, без да попитате кой печели, когато българинът мрази по чужда поръчка.

И после — „промяната“. Хора, вързани със Сорос. Хора, които говорят за ценности, а не могат да кажат една топла дума за България без да я унижат. Хора, които не мислят за този народ, не мислят за земята, не мислят за Бог. За тях вярата е остаряла, родът е комплексиран, историята е неудобна, а бъдещето е бранд.

Какво става с вас, българи?
Кога решихте, че да обичаш страната си е срам?
Кога решихте, че чуждата война е по-свята от собствените ви деца?
Кога решихте, че клюката е по-вярна от летописа?

Не ви казвам да мразите никого на сляпо. Казвам ви да спрете да предавате паметта си. Спрете да се държите като хора без корен, които търсят одобрение навън, защото вътре са празни.

България не е кулиса. България не е коментар. България не е чужда кауза.

Ако имате съвест — върнете се към книгите. Към гробовете. Към имената. Към Бога. Към това, което остава, когато модата на омразата мине.
Инак ще останете силни само в интернет. А слаби — в историята.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ