НОВИНИ

Търговската война между Китай и САЩ провокира „домино ефект” в енергийния пазар

Published

8 years ago

October 11, 2018

Author

Доскоро Китай закупуваше във внушителни обеми втечнен природен газ от САЩ, но търговската война с Вашингтон накара Пекин да се откаже от услугите на Америка. Сега по отношение на покупките на енергийни ресурси Поднебесната гледа към Русия и нови партньори, а САЩ ще трябва да се постарае, за да замени толкова голям клиент и инвеститор, пише Nikkei Asahi Review.

Изглеждаше, че по отношение на енергетиката САЩ и Китай са добра двойка, най-малкото в рамките на търсенето и предлагането на втечнен природен газ. Пекин отдавна искаше да изчисти въздуха си от смог, отказва се от въглища и Америка имаше какво да предложи в замяна. Но тук започна търговската война, пише наблюдателя от Nikkei Asahi Review Такеши Кумон.

Според автора на статията, настоящето митническо противостоене между САЩ и Поднебесната е провокирало „ефекта на доминото” в енергийната сфера, който може да се чуе далеч извън пределите на двете най-големи икономики на света.

През 2017 г. Китай става вторият най-голям вносител на втечнен газ на света след Япония и пет пъти увеличава покупките си от САЩ, имайки намерение да ги увеличи дори повече. Но след като на 24 септември президентът Доналд Тръмп въведе поредния пакет мита по отношение на стоките китайско производство, Пекин обяви въвеждането на допълнително облагане на американската продукция, включително и втечнен газ.

Това решение на китайското ръководство доведе до безпокойство сред общото население. Например в Чунцин около 100 хил. автомобила се задвижват с газ, а собствениците им са загрижени за възможно увеличение на цените. Но, както напомня Кумон, Пекин има и други възможности. Така той активно развива отношенията си с две страни, които чиито отношения с Белия дом не са гладки – Русия и Иран. Съединените щати, от своя страна, губят доходоносния пазар и са принудени да търсят нови купувачи.

Тази нова реалност можеше да бъде ясно проследена още през септември на Източния икономически форум във Владивосток, където руският президент Владимир Путин, като „основен гост”, се срещна с китайския лидер Си Дзинпин. Както се съобщава, разговорите между ръководителите на двете страни засегнаха въпросите за сътрудничество в енергийния сектор, включително природния газ.

На същия форум, China National Petroleum Corp. (CNPC) обсъди с руската газова компания „Новатек” проектите за втечнен газ в Арктическия океан, за които инвестициите от Китай са много важни. Друг голям проект е газопроводът „Силата на Сибир”, който доставя руско гориво на Китай. Според журналиста в някакъв момент инициативата спира, защото Китай започва да разчита на американския ВПГ. Но сега изглежда, че са проектът започва отново, а в Русия говорят за допълнителни доставки на газ над предвидените и за пускането на Силата на Сибир до 20 декември 2019 г.

Ако говорим за Иран, той, подобно на Русия, се превърна в цел на икономическите санкции на САЩ. В същото време CNPC купи от френския енергиен гигант „Тотал” правата за разработване на част от петролното и газовото поле в Южен Парс в Иран. Разбира се, Пекин няма да може веднага да получи газ, но това е негов дългосрочен проект.

Освен Русия и Иран, като част от разширяването на програмата „Един пояс, един път” Китай обмисля присъединяване към инициативата за изграждане на тръбопровода TAPI, в която участват Туркменистан, Афганистан, Пакистан и Индия. Други доставчици на газ, като Катар, Австралия и Канада, просто не могат да пренебрегнат огромния китайски пазар и обмислят възможността да сключат съвместни сделки.

За САЩ всичкото това вълнение около Китай, разбира се, е нерентабилно, напомня авторът на статията. Търговската война с Пекин може да забави развитието на американския енергиен сектор. За проекти, свързани със ВПГ, са необходими внушителни финансови инвестиции, но сега американските производители не трябва да разчитат на големи китайски инвеститори. Дори без подходящо финансиране, съдбата на дори настоящи проекти на стойност около 60 млрд. долара остава под въпрос.

Интересното е, че президентът Доналд Тръмп вижда в американския енергиен сектор начин за намаляване на търговския дефицит с други страни. Но без Китай, за да запази поне съществуващите работни места, американският лидер спешно трябва да търси нови купувачи. Засега Япония и Европа се справят доста добре с тази роля – те дори са готови да направят отстъпки за сделките за втечнен природен газ и да купуват повече, за да не гневят Вашингтон поради търговския дефицит.

Обобщавайки, Кумон подчертава, че поради факта, че нововъзникващите икономики консумират все повече ресурси, както и поради търговската война между САЩ и Китай, в резултат на което се появяват нови доставчици на газ, глобалният енергиен пазар претърпява големи промени и основните му продукти стават мощни оръжия в геополитическия арсенал на големите държави.

Превод: В.Сергеев

НОВИНИ

МВФ: В момента се извършва „рестарт“ на световната икономика

Published

1 year ago

April 23, 2025

Author

Международният валутен фонд (МВФ) намали прогнозата си за глобален растеж, като обяви, че глобалната икономическа система претърпява фундаментална трансформация на фона на нарастващата несигурност относно търговската политика на САЩ.

След като се върна в Белия дом през януари, президентът на САЩ Доналд Тръмп наложи широки търговски ограничения, чиято кулминация нарече „Деня на освобождението“, на 2 април.

Митата са повишени до нива, невиждани от Голямата депресия, съобщи МВФ във вторник, като публикува последния си доклад „Световна икономическа перспектива“. Анализът прогнозира, че глобалното производство ще се забави до 2,8% тази година, спрямо 3,3% през 2024 г. През януари МВФ прогнозираше, че растежът ще се задържи стабилен през 2025 г.

„Глобалната икономическа система, при която повечето страни са работили през последните 80 години, в момента се рестартира, въвеждайки света в нова ера“, каза каза главният икономист на МВФ Пиер-Оливие Гуринша.

Той обясни, че съществуващите правила биват оспорвани, докато нови все още не са се оформили. Внезапните повишения на митата и по-широката несигурност на политиката могат значително да забавят глобалния растеж, каза Гуринчас.

МВФ понижи прогнозата си за икономическото производство на САЩ до 1,8% през 2025 г. спрямо 2,8% миналата година и прогнозира по-нататъшно намаление през 2026 г.
МВФ

Прогноза за икономическия растеж по региони: Източник: МВФ, Световна икономическа перспектива, април 2025 г.

Очаква се най-големите търговски партньори на САЩ Мексико, Канада и Китай да понесат икономически удар. Растежът на Китай се очаква да се забави до 4% тази година поради опитите да се противодейства на ефектите от митата на Вашингтон. МВФ също така очаква повечето икономики в ЕС да се сблъскат с по-бавен растеж.

Тръмп наложи общо мито от 10% върху почти целия внос, заедно с мита от поне 145% върху китайските стоки, влизащи в САЩ. Той също така въведе „реципрочни“ мита за основните търговски партньори, позовавайки се на предполагаеми нелоялни търговски практики. По-късно отложи налагането на митата до юли, тъй като администрацията се стреми към двустранни търговски сделки, но предупреди, че митата могат да се повишат отново, ако други страни отвърнат на удара. Търговското напрежение и политическата несигурност разтърсиха световните пазари.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

БЪЛГАРИЯ

Без Кирил Петков и Асен Василев: това е съставът на новия служебен кабинет

Published

5 years ago

September 16, 2021

Author

Президентът Румен Радев обяви състава на новото служебно правителство. В него има три нови имена. Ето кои са министрите в новия служебен кабинет.

Президентът Румен Радев обяви имената на министрите в новия служебен кабинет. Така правомощията на досегашното служебно правителство са прекратени. В новия служебен кабинет има трима нови министри – на финансите, на икономиката и на транспорта.

Ето кои са министрите в новия кабинет

Стефан Янев – служебен министър-председател;

Гълъб Донев – служебен заместник министър-председател и служебен министър на труда и социалната политика;

Бойко Рашков – служебен заместник министър-председател и служебен министър на вътрешните работи;

Атанас Пеканов – служебен заместник министър-председател по управление на европейските средства;

Валери Белчев – служебен министър на финансите;

Георги Панайотов – служебен министър на отбраната;

Стойчо Кацаров – служебен министър на здравеопазването;

Виолета Комитова – служебен министър на регионалното развитие и благоустройството;

Николай Денков – служебен министър на образованието и науката;

Светлан Стоев – служебен министър на външните работи;

Янаки Стоилов – служебен министър на правосъдието;

Велислав Минеков – служебен министър на културата;

Асен Личев – служебен министър на околната среда и водите;

Христо Бозуков – служебен министър на земеделието, храните и горите;

Христо Алексиев – служебен министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията;

Даниела Везиева – служебен министър на икономиката;

Андрей Живков – служебен министър на енергетиката;

Стела Балтова – служебен министър на туризма;

Андрей Кузманов – служебен министър на младежта и спорта.

Тримата нови министри

Както се очакваше, повечето служебни министри, назначени от президента Радев през май, запазиха позициите си. Освен министърът на транспорта, от кабинета излязоха и двамата най-популярни министри – Кирил Петков и Асен Василев. От седмици се говори, че се очаква двамата да оглавят нов политически проект.

На мястото на Кирил Петков министър на икономиката става Даниела Везиева, която беше негов съветник. Везиева беше зам.-министър на икономиката във второто правителство на Борисов от квотата на Реформаторския блок.

Новият министър на финансите Валери Белчев е финансист с дългогодишен опит в сектора. Възпитаник е на Харвард и е работил за редица водещи търговски банки.

Новият министър на транспорта Христо Алексиевзаемаше същия пост и в първото служебно правителство, назначено от президента Радев през 2017 година. До момента Алексиев беше председател на Управителния съвет на Националната компания “Железопътна инфраструктура”.

След като второ поредно Народно събрание не успя да излъчи кабинет, за първи път служебно правителство поема функциите си от друг служебен кабинет. През ноември в България ще се проведат поредни предсрочни избори.

БЪЛГАРИЯ

Слави Трифонов със светкавична реакция: Хората не искат да дават милиони на партиите

Published

5 years ago

May 5, 2021

Author

Лидерът на Има такъв народ Слави Трифонов реагира светкавично след отхвърлянето на предложението на партията му за намаляване на партийната субсидия. Отново във фейсбук той сподели своите мисли за случващото се в 45-ия парламент.

“Преди малко в Парламента ние не успяхме да направим така, че държавната субсидия за партиите да стане 1 лев на получен глас. Така, както пожелаха 2 милиона и половина българи на законен референдум. И защо не успяхме? Защото изцяло “за” гласуваха само депутатите на “Има такъв народ”. А “против” гласуваха депутати от всички останали парламентарни групи. Значи, когато става дума за пари – няма статукво ГЕРБ, БСП, ДПС, няма “Демократична България”, няма “Изправи се! Мутри, вън!”, коментира Трифонов.

“Има нещо, което не мога да разбера. Толкова е ясно – хората не искат да дават милиони левове на партиите. Но голяма част от партиите казват – не. Вие не искате да ги давате, но ние ще си ги взимаме. Даже ще си направим закон, за да ви взимаме милионите, които не искате да ни давате, законно.Този парламент не успя да събере мнозинство, за да изпълни волята на народа. Може би следващият ще може”, отбеляза още той.