БЛОГ

ВИКТОРЕ, ТРЪГНИ СИ!

Published

9 years ago

November 15, 2017

Author

Виктор не трябва и не може да търпи такова отношение и подигравка. Идва момент, когато не е удобно да питаш. Идва момент, когато не трябва да питаш. И идва момент, когато ти се подиграват, че си там където трябва да задаваш въпроси. Това е моментът, в който журналист трябва да си тръгне.

Може би трябва това писмо да не е към Виктор Николаев – а до Борисов, който пусна кучетата си да плашат всеки и всичко. От Президента, до водещи и репортери. Наглостта на управляващите има писмено разрешение от най-високо ниво – но това е друга битка.

Бил съм на мястото на Виктор Николаев. Вярвам, че не трябва да се изнасят проблемите на телевизионната кухня. Вярвам, че този път (заради обществения отзвук) броудкастърът му ще го защити. Но ситуацията от тази сутрин е такава, именно защото журналистите са безкрайно лоялни към работодателите си. Не друго. Наглостта има политически еквивалент, а журналистическото търпение сякаш няма край. Или има?! Но тогава пак са виновни журналистите.

Един път Виктор е виновен, че се държат с него така. После ще е виновен, че си е тръгнал, защото условията, в които се прави журналистика у нас е чудовищна. Чудовищна е заради Ани Цолова. Чудовищна е заради Васил Иванов, и е чудовищна заради Сарелска, един бивш шеф на новините. Чудовищна е заради публицистиката изцяло. Всички те, както и други, както и публицистиката си отидоха тихо. Рано или късно и Виктор ще го направи. Ще го направи също така тихо, като мен и много други. Защото мениджърите на големите телевизии не могат да озаптят кучетата на политическата класа. Или да озаптят директно кучкаря.

Аз постъпих така и затова днес броудкастърът търси да си отмъсти жестоко и неумолимо. Но няма такава клауза в нито един договор – да си лоялен на работодател, който е подчинен на сериозно прогнилата политическа класа. Обвинявам директно мениджърите на големите телевизии за това, което прави един депутат с един водещ. Водещ, който мениджърите ще успокояват всеки ден – ще обещават, че такава ситуация като сутрешния блок на Виктор с Гочоолу и Дочоолу на политическата класа е ефир – няма да се повтори.

Лъжат те, Викторе. Един път като се случи – това се повтаря всеки ден. Колко месеца ще изтърпиш? И какъв проект, свързан с мода, усмивки и лайф-стайл ще ти предложат, замисли се? Като на Ани ли? Журналистите се усмихват, търпят и мълчат. Не е заради продажността си или за да свършат работа някому. Правят го, защото са лоялни към професията и йерархията. После съжаляват.

Но по-добре да съжаляваш, че си си тръгнал, отколкото да съжаляваш, че си останал.

БЛОГ

🇧🇬🤔👎 „ПРИБИРАМЕ СЕ В БЪЛГАРИЯ. ЗАВИНАГИ.“

Published

2 months ago

September 1, 2026

Author

Преди няколко години това беше мечтата на много българи в чужбина. Днес обаче виждам нещо различно.

Хора, които се върнаха в България, започват отново да стягат куфарите. И причината не е просто „по-висока заплата“.

Когато си живял дълго в чужбина започваш да приемаш за нормално неща, които в България постепенно започват да ти липсват. Ред. Правила. Работещи институции. Сигурност.

Предвидимост. И най-вече започваш да гледаш по друг начин на парите.

Защото няма значение само колко получаваш. Важно е колко ти остава след наема, храната, сметките, горивото и всички останали разходи. А с поскъпването през последните години и преминаването към еврото усещането за много хора е едно и също: цените растат, а доходите не успяват да ги догонят.

И тогава идва неприятното сравнение: „Ако ще плащам почти европейски цени, защо да приемам българския стандарт на услуги, институции и сигурност?“ Това е моментът, в който човек започва да разбира нещо.

Не се връщаш в чужбина само заради парите. Връщаш се заради начина на живот, към който вече си свикнал. Не защото не обичаш България. А защото след години в чужбина започваш да имаш друга представа какво означава нормален живот. И когато веднъж си свикнал с това, връщането назад понякога се оказва много по-трудно, отколкото си си представял.”

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

БЛОГ

Страхотно си беше

Published

2 months ago

August 28, 2026

Author

София, октомври 1985 г.

Ех, какви времена настанаха!

Карам си Ладата из София, касетофонът дъвче една презаписана касетка, а аз съм тръгнала към „Петте кьошета“ все едно лично ме чакат там.

Облеклото, разбира се, е контрабанден внос. Не питайте откъде. Подплънките на якето са подсилени допълнително — при по-рязък завой първо влизат те, после аз.

Кожената гривна ми я направиха по поръчка. Такава няма в ЦУМ, няма в Кореком, няма и да има.

Косата — захарна вода, тупиране и вяра в бъдещето. Стои като бетон. Вятърът не я мести. Само дъждът може да я свали от власт.

Коланът е задължителен, погледът — все едно слушам нещо, което още не са разрешили по радиото.
Само едно ме притеснява: да не завали и да няма пчели наблизо.

При толкова захар в косата до „Петте кьошета“ мога да пристигна с цял кошер.
Иначе за октомври си е доста топло.

Айде, че трябва да връщам касетката. Записана е от приятел на приятел и утре я чакат още трима.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

БЛОГ

Никога не влизайте в конфликт с хора около петдесет.

Published

2 months ago

August 23, 2026

Author

Никога не влизайте в конфликт с хора около петдесет.

Те са от друго тесто.

Семействата им ги научиха на почти всичко необходимо, още преди да са тръгнали на училище. На пет години мнозина вече носеха ключ от вкъщи на врата си. На седем можеха сами да си приготвят истинско ядене, а на девет бяха напълно самостоятелни. Всяка лятна сутрин изчезваха навън веднага след изгрев и се прибираха чак когато светнат уличните лампи.

Пиеха вода директно от градинския маркуч, ядяха плодове, без да ги мият, скитаха из горите и някак винаги намираха пътя към дома без GPS, мобилни телефони или споделяне на локация. Знаеха как да запалят огън, да пекат картофи или царевица в жарта, да превържат ожулено коляно с каквото намерят наоколо, да си ремонтират велосипеда сами и да изкарат целия следобед с един сандвич, увит в хартия.

Състезаваха се с велосипеди без каски, строяха рампи от шперплат, играеха на “ръбче” по тротоарите, футбол по улиците, “шмайзер”, “Стражари и апаши”, фунийки и още десетки игри. Катереха се по дърветата и решаваха споровете си лице в лице, без нужда от групови чатове.

Четяха истински книги – от онези с хартиени страници, които нямат нужда от зареждане на батерия.

Те все още могат да смятат наум, помнят телефонни номера, поправят вещите си, вместо веднага да ги изхвърлят, мислят критично и стигат до изводи, без да гледат видео с инструкции. Ние сме последните, които можем едновременно да върнем рутера към фабрични настройки, да запалим печка с мокри дърва и да намерим адрес само по обяснението: „След старата фурна, втората пряка вдясно.“

Обучени сме да оцеляваме без интернет, инструкции, психологическа подкрепа и батерия над 20% 😁 Наистина опасно поколение. Пазете се!

Атанас Ленков

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ