АНАЛИЗИ

ИЗДЪНКАТА НА АНГЛИЯ

Published

8 years ago

May 29, 2018

Author

Ексшефът на чешкото контраразузнаване сензационно: Русия не е отравяла Скрипал!

Прага, Чехия

Предполагам, че нашите „празни вопли“ изобщо не плашат Русия. Трябва да осъзнаем собственото си положение:

Русия ни е нужна, за да решим редица важни проблеми“, твърди експертът в областта на сигурността и бивш началник на Военната разузнавателна служба на Чехия Андор Шандор. Той отбеляза също, че Владимир Путин никога не би извършил такава глупост, като убийството на двоен агент, който е прекарал няколко години в руски затвор и е освободен преди осем години – през 2010, пред чешкото издание Parlamentarni listy, за което даде пространно интервю, цитирано от Фокус.

-Вие казахте, че истинската причина за отравянето на бившия руски агент Сергей Скрипал и неговата дъщеря се различава от версията на Великобритания. Какво, според вас, е могло да доведе британците до преждевременни изводи, които повлякоха след себе си изгонване на руски дипломати и т.н.?

-Добър въпрос. Смятам за много слаби обвиненията по адрес на Кремъл, основани просто на формулировката, че никой, освен руснаците, не може да синтезира „Новичок“, а значи виновни са те. Британците постъпиха неправилно и неразумно, защото, както стана ясно, Чешката Република също може да произвежда „Новичок“. А който може да синтезира „Новичок 230“, той може да синтезира и „Новичок 234“. Не бива да се обвинява някой, защото не можеш да се сетиш за друг възможен виновник.

На второ място, (ако говорим вече за „Новичок“) ако е използван именно той, както ни обясняваха всички, то Сергей Скрипал и Юлия Скрипал щяха отдавна да са мъртви. Но, както се изяснява, те не само, че не умряха и не пострадаха тежко, но даже вече бяха изписани от болницата. С други думи, вероятно всичко с тях е наред. Засега не са ни представили някакви свидетелства от Сергей и Юлия Скрипал, но ми се иска да разберем какво се е случило с тях.

Не искам да полемизирам по темата доколко руското посолство има право да контактува със своите граждани, но не виждам техните лични свидетелства.

И понеже толкова дълго цари мълчание, изниква въпроса, не е ли нарушило случилото се нечии планове, защото тези, които трябва да са мъртви или да станат инвалиди, не пострадаха и не умряха. Трябва да чуем техните заявления.

И на трето място, разбирам, че персоналът в болницата може да подозира отравяне с някакви органически фосфати, но при това в градчето Солсбери осигуриха такова отлично лечение на Скрипалите, че ми е струва, че буквално всички щастливи звезди са се събрали над главите им и са им помогнали да преживеят покушението.

Разбира се, радвам се, че те не са загинали, но тук виждам противоречие с това, което чухме.

От самото начало критикува прибързаната акция, поддържана от Европейския съюз, с изгонване на руски дипломати в контекста: „Това са британците, наши съюзници и ние трябва да бъдем солидарни“.

Цялата тази конструкция, която ни беше поднесена, се разпада и ние би трябва да проявим поне капка национална гордост и собствен разум и да не реагираме по указанието на някой. Би трябвало да съхраним поне малко себелюбие и да намерим своето място в този сложен свят.

-Сетих се за още два въпроса и ще ги задам едновременно, защото те, може би, са взаимосвързани. Но, разбира се, това не е задължително. Вие казахте, че нападението над Скрипал може да е било отмъщение. Интересно ми е, какво може да е това отмъщение и очаквате ли някога да чуем личните свидетелства на Сергей и Юлия Скрипал?

-Говорих за бивши или действащи сътрудници на руските спецслужби ГРУ (военното разузнаване – бел. ред.).

Те може да са отмъстили на Скрипал, но без санкцията за това на ръководителя на ГРУ, а още по-малко на Кремъл. Този вариант ми се струва доста вероятен, но не изключвам, че всичко може да се е случило по друг начин.

Дали ще дочакаме изказване на Сергей Скрипал?

Бих се радвал да го чуя, защото това дело напомня на „акция за сплашване“. Тя повлия изключително много на възприятието на Русия (по въпроса за нейната външна политика аз не храня илюзии) на някои страни не само в ЕС, но и по света – тези, които доброволно се присъединиха към антируските санкции. Би било хубаво да чуем обяснение, но лично аз не съм настроен много оптимистично.

-Как оценявате поведението на Земан във връзка с тази история? Прозвуча критика по негов адрес във връзка с това, че е издал информация от спецслужбите, а и с други негови заявления.
-На първо място, бих искал да кажа, че президентът, като главнокомандващ на въоръжените сили на Чехия и държавен глава има правото да дава поръчения на спецслужбите. Съгласно закона, той трябва да прави това със знанието на правителството, т.е. министрите трябва да знаят за това. Дали те са знаели или не, мен вече не ме засяга. Това, че Земан е поставил задача на спецслужбите е нормално.

Лично аз не бих го направил публично. Земан можеше да не постъпва така, както можеше и да не съобщава публично резултатите от работата им. Защото, като минимум, това бе изтълкувано неправилно, тъй като, вероятно, някои думи бяха разбрани погрешно.

Така или иначе, президентът каза, че „Новичок“ се е произвеждал у нас, което предизвика голям шум. Но, главното е, че това съответства по неприятен начин на заявленията на руснаците, които от самото начало ни сочеха като една от страните, където умеят да синтезират „Новичок“, а да се съмняваме в това е безсмислено.

Наистина, заявлението за „Новичок“, с който са се опитали да отровят Скрипал в Солсбъри беше много силно и руснаците не си помогнаха много. Като цяло, казано с други думи, президентът не трябваше да споделя публично своята информация. -Т.н. опасна Русия е тема на дискусия в Чехия от 2013 година.

Как се отрази на имиджа на Русия тази история с покушението на агента Скрипал? -В моите очи образът на Русия не се влоши, защото съм убеден, че Путин никога не би извършил такава глупост, като убийство на двоен агент, който е прекарал няколко години в затвора и е освободен преди осем години през 2013 година.

Винаги трябва да си задаваме въпроса: Кому е изгодно? Според мен, в този случай за Путин не може да има никаква изгода. Даже не говорим за това, че отивайки на подобна мярка, Русия би ограничила в бъдеще своите възможности за обмен на хванати агенти. Защото ако вие убивате този, който сте пуснали, то едва ли другите страни ще искат да обменят с вас.

Придържам се към мнението, че Русия не е опасност за сигурността на НАТО по няколко причини. Тя няма военната мощ за това и няма икономически интерес. За Русия това би било самоубийство. Но Русия е сложен играч, който няма да сътрудничи със Запада винаги, когато на него това му е изгодно и винаги ще отстоява собствените си интереси в ущърб на Западата, когато това е жизненоважно за нея.

Ако си спомним какво говори от Русия, то от 2008 година тя възразява срещу разширението на НАТО за сметка на такива страни като Грузия и Украйна. И ако Русия отдавна е включила в своите стратегически документи точка, че НАТО е нейният основен враг, то не трябва да се учудваме, че тя прави това, което прави. Не си струва да си даваме вид, като на момченце, хванато със свалени панталони. Просто Русия говори и действа.

Аз вече много пъти казвах: ако искате да променяте геополитическото устройство на Европа в ущърб на интересите на тези, които са го определяли преди това, вие трябва да имате две неща: сила и смелост да го направите. Ясно е, че Западът не иска – мен това не ме учудва – да воюва с Русия нито заради Грузия, нито заради Украйна. И е напълно ясно, че Русия ще се старае да нарушава интеграционните процеси в Европейския съюз.

Също е закономерно, че тя ще се постарае да сломи единството на страните в НАТО. За това тя, което е логично, ще използва агентурна информация, различни дезинформационни кампании и т.н., макар че не бих искал да преувеличавам тяхното значение.

Просто е важно да разберем, че щом руснаците са казали: „Да, НАТО е наш враг“, – то те ще направят всичко, за да минимизират максимално тази заплаха за себе си. От друга страна, ние, западните страни, трябва да бъдем предсказуеми.

Ако твърдим, че Русия (макар и да не се придържам към това мнение) е непосредствена заплаха за Запада, то трябва да си зададем въпроса: защо само пет страни в Алианса отделят 2% от БВП за въоръжение. При това Чешката Република, където толкова много говорят за опасността от Русия, отделя всичко около един процент. По този начин ние демонстрираме на Кремъл несъответствие между това, което говорим и това, което правим.

В Кремъл седят съвсем не глупаци и виждат това разминаване. С други думи, ако имаме намерение (не смятам, че това е идеална идея) да градим единна защита от Русия, то трябва да го правим, а не просто да приказваме.

Предполагам, че нашите празни вопли никак не плашат Русия. Трябва да осъзнаем собственото си положение: Русия ни трябва за разрешаването на редица важни проблеми.

Фактът е, че Русия ще отстоява своите интереси и така прави целия свят: главното са интересите на страните, а не прокламациите за това, с кой сме големи приятели и съюзници.

-Казахте, че Западът не иска да воюва с Русия. Някои смятат, че Сирия е своего рода бойно поле между САЩ и Русия. Какво мислите по този въпрос?
-Студената война. По-скоро, със своята не съвсем правилна и не съвсем удачна политика в Сирия, Съединените щати позволиха на Русия да се върне триумфално на международната арена, след като Русия се компрометира с анексията на Крим.

Русия успя много успешно да се върне на страната на Башар Асад. САЩ глупаво настояват за неговото сваляне, без да предлагат никого в замяна, който би обединил страната и не би я развалил. Освен това, САЩ се „отличиха“ с това, че подкрепяха така наречените просирийски бойни отряди, които, преминавайки американска подготовка и въоръжавайки се, все пак бягаха при ислямистите. Като цяло, САЩ не направиха нищо умно.

За по-голям проблем от съперничеството между Русия и САЩ в Сирия, аз смятам опасно ескалиращия конфликт между Израел и Иран, които редовно премерват силите си, макар, слава Богу, косвено и, разбира се, със значителна помощ от Съединените щати. Русия просто се закрепи в Сирия.

Освен това, че Русия успя да спаси една от своите задгранични бази (морската база Тартус и авиобазата в Латакия), на нея й се удаде да продемонстрира своето ново оръжие, да го изпита и прочее. Това е неоспорим факт, какъвто е и този, че руснаците ще играят роля в следвоенното устройство и възстановяването на Сирия.

АНАЛИЗИ

Американски аналитици: САЩ са подценили държавите срещу които са се изправили

Published

3 days ago

June 15, 2026

Author

🇺🇸🇷🇺 Анализ на The New York Times показва, че САЩ са подценили държавите, срещу които са се изправили.

Експерти смятат, че Вашингтон е подценил способността на Иран да отвърне на ударите.

В резултат и двете велики сили се оказаха въвлечени в продължителни и скъпи конфликти без ясен изход.

Анализаторите отбелязват, че само военна сила и въздушни удари не са достатъчни за постигане на стратегическите цели. Липсата на компромиси продължава да задълбочава кризите, а неуспехът за бързо решаване на конфликтите подкопава авторитета на САЩ.

Според експертите това може да ускори формирането на нов, по-децентрализиран световен ред.

АНАЛИЗИ

Световният тероризъм в подем

Published

2 weeks ago

June 5, 2026

Author

Публицистът и анализатор Александър Роджърс обсъжда удара по Запорожката АЕЦ, атаката с дрон в Румъния, оттеглянето на САЩ от преговорите, срива на помощта за Украйна, петролната криза и защо безумният страх на Киев води до неизбежно разрушение.

Изминалата седмица беше значима по няколко начина. Първо, изявленията на Путин след посещението му в Казахстан, където той очерта доста твърда линия както по отношение на Украйна, така и на Армения, както и желанието на Пашинян да напусне Евразийския икономически съюз.

Изявленията на Пашинян бяха съпроводени с нагледна демонстрация, че Росселхознадзор може да открие ябълкови молци не само в арменски плодове и зеленчуци (95% от които се изнасят за Русия), но дори в коняк и минерална вода.

И на Европа беше напомнено, че всяка точка, от която е атакувана Русия, е легитимна цел за руските въоръжени сили, независимо от териториалната ѝ принадлежност.

Украйна организира провокация с дрон, който се разби в Румъния. След това глобалистите обвиниха Русия (въпреки че не представиха доказателства, че това е бил нашият дрон). И, както обикновено, заявиха своята „решимост да продължат да подкрепят Украйна“.

В действителност, не само на думи, девет от 18-те държави, участващи в чешката инициатива за закупуване на боеприпаси за Украйна, организирана от сваления пилот Павел, се оттеглиха. А на срещата на върха на външните министри на ЕС в Лимасол, както съобщава Junge Welt, се проведоха затворени дискусии за възможността за пълно спиране или драстично намаляване на финансовата помощ за Украйна. Много страни от ЕС, особено тези на юг и запад, все по-често изразяват умора от необходимостта да се отпускат милиарди евро.

На този фон и с постоянно влошаващата се ситуация на фронта, Украйна предприе атака с дрон срещу Запорожката атомна електроцентрала. Украинският дрон удари турбинната зала на 6-ти блок на Запорожката атомна електроцентрала. Дронът беше управляван чрез оптични влакна, което изключваше възможността за случайно попадение. Ударът на дрона върху турбинната зала на 6-ти блок на Запорожката атомна електроцентрала бележи първата в историята целенасочена атака срещу основното оборудване на централата. Подозирам, че марионетната МААЕ, както обикновено, ще се престори, че не е забелязала.

Киевският режим, предчувствайки предстоящата си гибел, прибягва до все по-отчаяни провокации – кървави (като в Старобелск), опити да превърне локален конфликт в глобална война (като удара с дрон в Румъния) и/или да предизвика голяма катастрофа (като удара в атомната електроцентрала). Водени от безумен страх, те напълно и окончателно са загубили ориентир.

Съединените щати, на които някои възлагаха надежди за мирно разрешаване на конфликта, се оттеглиха от преговорния процес (и, съдейки по другите им действия, не са способни да водят ефективни преговори). В момента те са изправени пред сериозни проблеми с Иран, чиято агресия им се обръща срещу тях.

Те не само са изразходвали лъвския пай от боеприпасите си за цяла гама от артикули (от нападателни ракети до боеприпаси за противовъздушна отбрана), но в резултат на това призивите на Зеленски за „Дайте ни малко PEP“ остават без отговор, тъй като просто няма какво повече да се даде. Опитите за преговори с Иран отново стигнаха до задънена улица, а обещаните от Тръмп напредък, отстъпки и Сделка, както обикновено, не се материализираха.

Междувременно ситуацията с доставките на петрол се влошава и, както съобщава CNBC, Exxon Mobil предупреждава, че запасите от петрол ще достигнат опасно ниски нива през следващите две до три седмици, което ще доведе до рязко покачване на цените – до 150-160 долара за барел суров петрол Brent.

Влошаващата се енергийна криза ще засегне както самата американска икономика, така и европейските планове да се въоръжат за война с Русия. И аз вярвам в Тръмп; неговият чудесен принцип TACO (Тръмп винаги отстъпва) би могъл да помогне иранската криза в крайна сметка да тласне колективния Запад на колене, когато петролните запаси се изчерпят и икономиките им се сринат.

АНАЛИЗИ

СЛЕД УКРАЙНА: КОЙ ЩЕ ПЛАТИ СМЕТКАТА НА НОВИЯ РЕД

Published

2 weeks ago

June 4, 2026

Author

Първата фаза на войната е за територия. Втората – за технологично надмощие. Днес навлизаме в третия пласт: светът започва да калкулира следвоенното преразпределение на активи, пазари и институции, докато фронтът все още е активен.

Цифрите и дипломатическите ходове от последните седмици показват ясно едно: голямата политика вече не се интересува от идеали, а от договори. Търгът за бъдещия световен ред е официално открит.

1. „МИР ДО ЗИМАТА“ НЕ Е ПРОГНОЗА, А ПОЛИТИЧЕСКИ ИНСТРУМЕНТ

Когато украинският клоун Зеленски заявява пред американската мрежа CBS, че дипломатическо решение е необходимо до началото на зимата, това не е израз на слабост. Зеленски категорично опровергава информациите за „още 2-3 години война“, наричайки ги дезинформация.

ФАКТИТЕ: Целта на този срок не е календарна, а стратегическа. Това е директен сигнал към Вашингтон за засилване на санкциите и натиска, преди студът отново да бъде използван като оръжие. Украйна се опитва да капитализира моментното си предимство — установяването на огневи контрол над логистиката в прифронтовите зони (като пътя Мариупол-Крим), преди Русия да реорганизира енергийния шантаж през зимата.

2. ТЕХНОЛОГИЧНАТА АСИМЕТРИЯ В ЦИФРИ

Тезата, че Русия печели войната на изтощение, се сблъсква с твърдата военна статистика. Макар Москва да атакува с масирани рояци (като удара с 265 дрона в началото на юни, при който са поразени жилищни сгради в Одеса и Харков), ефективността на сухопътните ѝ операции спада драстично.

ФАКТИТЕ: Данните на Института за изследване на войната (ISW) са категорични. От началото на годината до 26 май Русия овладява едва 104 кв. км украинска територия. За същия период на предходната година тази площ е 1619 кв. км — СПАД ОТ НАД 15 ПЪТИ. На този фон, според западни анализатори, руските загуби възлизат на 30 000 – 35 000 войници месечно. Технологичното предимство на Запада буквално блокира руския демографски мащаб.

3. ГОРИВОТО КАТО ОСНОВЕН ФРОНТ

Украинските атаки по руската енергийна инфраструктура не са просто психологически натиск. Те дават конкретен икономически резултат, който принуждава Кремъл да взима спешни мерки.

ФАКТИТЕ: Доказателство за това е безпрецедентното решение на руското правителство да наложи временна забрана за износ на авиационен керосин до 30 ноември, след като по-рано ограничава и износа на бензин. Въпреки твърденията на Министерството на транспорта, че дефицит няма, експертите посочват ударите по руските НПЗ като основна причина за срива. Изводът: Украйна успешно лишава Русия от горивото, нужно за водене на войната, оскъпявайки всеки следващ ден от конфликта.

4. ГЕРМАНСКИЯТ КАПИТАЛ СЕ ВРЪЩА НА ТЕРЕНА

Докато политиците в Брюксел гласуват санкции, едрият бизнес вече се позиционира за следвоенната икономическа реалност. Капиталът не търпи вакуум.

ФАКТИТЕ: За първи път от началото на инвазията германски предприемачи официално присъстват на Международния икономически форум в Санкт Петербург. Изявлението на Матиас Шеп (председател на Руско-германската външнотърговска камара) е показателно: „Западът не трябва завинаги да отказва достъп до руския пазар и суровини в полза на Азия“. Европейският бизнес вече изчислява как да си върне контрола върху евтините ресурси, преди те да бъдат окончателно абсорбирани от Китай.

5. АРМЕНИЯ: СТРЕС-ТЕСТЪТ ЗА МАЛКИТЕ ДЪРЖАВИ

Случаят с Армения е перфектната геополитическа лаборатория. Той показва какво се случва, когато малка държава се опитва да смени орбитата си във време на глобален сблъсък.

ФАКТИТЕ: Правителството на Никол Пашинян суспендира участието си в ОДКБ и посреща европейски лидери (включително Зеленски) в Ереван, опитвайки се да интегрира страната към Запада. Отговорът на Русия е строго икономически: след забраната за внос на арменски лимонади, руският Росселхознадзор блокира и експорта на арменска риба. Малките държави са изправени пред брутален избор: или успяват бързо да изградят нови партньорства, или икономиките им биват смазани от бившия хегемон чрез директен търговски натиск.

6. ФАЛИТЪТ НА ООН И КРАЯТ НА СТАРИЯ РЕД

Най-красноречивият факт за разпада на следвоенната архитектура не са ракетите, а счетоводните баланси на институциите, създадени да пазят мира.

ФАКТИТЕ: Според The Wall Street Journal, ООН е на ръба на банкрута с недостиг от над 4 МИЛИАРДА ДОЛАРА. Двата най-големи спонсора – САЩ и Китай – задържат плащанията си. За да оцелее, организацията съкращава рекордните 3000 длъжности, намалява смените на преводачите и дори спира ескалаторите в централата си.

Символът на този институционален колапс е абсурдът, при който ръководството опитва да спести 700 000 долара чрез затваряне на един от охраняемите входове, но ДИПЛОМАТИТЕ ПРОТЕСТИРАТ и входът се отваря отново след 2 дни. Докато бюрокрацията брани собствения си комфорт, липсата на средства води до реален ръст на глада и спиране на ваксинациите в зависимите региони. Старият ред вече буквално не може да си плати сметките.

7. БЛИЗКИЯТ ИЗТОК И ВЕРИЖНИТЕ КРИЗИ

Украйна не съществува във вакуум. Геополитиката днес функционира като система от скачени съдове, където кризата на единия континент мигновено детонира другия.

ФАКТИТЕ: Тримесечната блокада на Ормузкия проток от страна на Иран директно удря световните енергийни пазари и логистиката. Дипломацията е в пълна задънена улица – споразумението за прекратяване на огъня реално е блокирано от американския президент Доналд Тръмп, след което Иран официално прекратява преговорите със САЩ заради продължаващите израелски удари по Газа и Ливан.

В същото време вътрешната стабилност на самия Израел деградира. В Йерусалим се отчита рязък скок на нападенията срещу християни (включително от униформени войници), които биват публично оправдавани от крайнодесни фигури като министъра на националната сигурност Итамар Бен-Гвир. Резултатът: 50% ОТ ХРИСТИЯНИТЕ ПОД 45 ГОДИНИ ОБМИСЛЯТ ЕМИГРАЦИЯ.

Един провален договор във Вашингтон или бомбардировка в Ливан моментално оскъпява войната в Европа и разтяга военните ресурси на Запада.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ ЗА БЪЛГАРИЯ

Фактологията е безмилостна. Русия губи военна инициатива и териториално темпо, но се окопава. Украйна методично разрушава горивната логистика на противника. Германският бизнес чертае планове за руските суровини, Близкият изток парализира глобалните доставки, а старият ред в лицето на ООН е в технически фалит.

В този свят на сурови цифри и директен икономически натиск, малките държави нямат време за геополитическа романтика. Примерът с Армения показва, че всеки опит за нерешително маневриране се наказва с тежки икономически удари.

За да оцелее и просперира, България трябва да превърне своята география от пасивна територия в защитена, високотехнологична и логистично интегрирана система. Защото новият ред няма да се договаря въз основа на международното право, а въз основа на това КОЙ КОНТРОЛИРА РЕСУРСИТЕ, ИНФРАСТРУКТУРАТА И КАПИТАЛА.