АНАЛИЗИ

Тихата путинска революция

Published

8 years ago

May 29, 2018

Author

Държавният кораб на Русия стремително и меко сменя курса си срещу бурята.

Русия се променя толкова стремително, че да не се забелязва това вече не е признак на глупост, а признак на завербуваност.

Например информационният спонсор на Гиркин Анатолий „Ел Мюрид“ Несмиян едва не преминава на нецензурна лексика, уверявайки вече не многобройните читатели на своето блогче, че новият състав на правителството е група, която няма намерение да развива страната и затова от тях не трябва да се очаква нищо ново. Несмиян твърди, че те са представители на различни организирани престъпни групи (ОПГ), които и по-нататък ще разпадат Русия. Так, както са я разпадали 18 години преди това. И това е съвсем коректен преразказ на тезисите на блогера. Несмиян ненавижда Путин по-силно, отколкото Хилари Клинтън и вече не знае с какви думи по-ярко да опише това.

„Сам по себе си представеният днес от Медведев в столицата на Русия Сочи кадрови състав на правителството не предизвиква и най-малък интерес. Фактът, че президент на Русия е Путин, а премиер – Медведев най-добре говори за следващите шест години. Унищожението и разграбването на страната и обедняването на народа продължава. А кой именно ще бъде изпълнителя – има ли значение“ – пише Несмиян.

В реакцията на Несмиян силата на емоциите говори много повече, отколкото аргументите му. Несмиян е в отчаяние. Неговите наблюдатели загубиха, при това дългосрочно и той се изтърва. Много иска със своето ругаене и оскърбления да привлече към себе си отиващото си внимание и да получи гонения, да стане втори Навални. Но го игнорират. Несмиян е болезнено амбициозен, не прощава равнодушието и тежко преживява осъзнаването на своята нищожност. Така наречените ултра патриоти направо бегом се превръщат в обидени от Бога лумпени. Техният политически живот, кратък и ярък, завършва с незабележимо политическо самоубийство.

Едва преди четири години те бяха лидери на общественото мнение. Претендираха за всичко. А днес са останали в крайпътната канавка на живота деца на лейтенант Шмит, посипвани от праха от колелата на преминаващите покрай тях автомобили. Техните рижи къдрици са познати и сега даже либералите не ги цитират. Омръзнаха.

Либералите също ненавиждат Путин и Русия и бързат да заявят във Вашингтон това по-силно с надеждата да избягнат санкциите. „Ние цял живот бяхме евреи, нас ни дискриминираха като евреи и ето сега, на стари години нас ни дискриминират вече като руснаци“ – плиснаха върху американците цялата си мъка Фридман и Авен. Банална игра в опит да победят своето еврейство с надежда да спасят парите си.

Отначало те страдаха в Русия като евреи, сега страдат в Америка като руснаци. Нямат късмет в живота. Пари имат, а късмет нямат. И не разбират Фридман и Авен, че те не са нито евреи, нито руснаци, те са хората, които презират навсякъде. Съдбата им е жалка и презряна. Даже Рим не е плащал на предателите. Няма да плаща и Вашингтон. Но какво толкова се е случило, че вчерашните стопани на живота от Русия започнаха жално да скимтят около американската ограда толкова откровено, както не биха посмели едва преди 4 години?

Русия се промени. Стремително и радикално. Това е направено без Майдани, с предишния Президент, с предишната Конституция, с предишната Дума и почти същите лица в правителството. Тук главната дума е „почти“. Защото се оказа, че работата съвсем не е в тях.

За промени се оказа ненужно да се сменя правителството 100%. Не е нужно да се променя Конституцията, както искаха ненаситните радикал-патриоти. Оказа се напълно достатъчно да се гласува за Путин с мнозинство от 77% от гласовете при 70 процентно участие. Стигна като референдум за доверие.

И докато изобразяващите от себе си познавачи празни аналитици си изтъркваха езиците си в диспути за правителството, Путин тихо извърши революция. Както обикновено със своя стил със собствена марка – никой нищо не забеляза и не разбра. Първи разбраха, че нещо се е случило либералите. И когато разбраха надигнаха вой в средствата за масова информация и хукнаха във Вашингтон с молба за помощ. А ето какво се случи.

Държавната дума на окончателно трето четене гласува закон за така наречената цифрова икономика. Наричаха го още закон за криптовалутите. Възникна термина „цифрово право“. Внесен е в Държавната дума от Вячеслав Володин и група депутати от Справедлива Русия и Единна Русия. На първо четене това беше напълно невинен закон за появата в Русия на статута на Упълномощен по правата на потребителите на финансови услуги. На вид тема тясна и нямаща отношение към политиката. Приеха на първо четене проекта и започнаха да преминават към второ четене.

Но на второто четене стана нещо немислимо – възникнаха поправки, променящи концепцията на законопроекта. Което не може да стане на второ четене. Това категорично е забранено от регламента на Думата. Но това се случи. И нито един от депутатите не обърна внимание на това. Нито от профилните комитети, нито на пленарното заседание. А когато законът беше приет на трето четене, либералите разбраха какво се е случило.

Законът разрешава на президента със своите укази да отменя Гражданския кодекс, да променя законите за пазара на ценни книжа, за откритостта на информацията и още много други закони, регулиращи икономическата дейност. На Президента се разрешава сам да определя индивидуални правила за особени компании и корпорации.

Със своите укази президентът има право да определя „особеностите“ на създаване, реорганизация, ликвидация и правно положение на тези избрани компании „в отделни сфери на дейност“. Може да става дума за реда на съхраняване, разкриване или представяне на информация за дейността, за особен порядък на извършване на сделките, „включвайки тяхното нотариално удостоверяване и регистрация“, за особения ред на установяването на информацията за ценните книжа.

Като причина за такава редакция на закона депутатите посочиха ситуацията на санкции. В такъв вид законът е гласуван с цел защита на руските компании от санкционни последствия. Но в закона няма термин „санкции“ или „недружески действия“. Има само термините „тоукън“ и „цифрови пари“. И още: приложението на закона се осъществява в „изключителни случаи“.

Тоест, законът, започвайки с пълномощията на президента в областта на цифровите валути, извежда пълномощията му в икономиката много по-далеч от цифровата сфера. Кой случай е изключителен президентът ще определя сам без и най-малкото участие на правителството. Той ще може да се бори с борсовите спекуланти, играещи против рублата, да определя държавните правила за действие на големите корпорации. Това пресича всички лобисти от прокараните в правителството ходове и лабиринти.

Именно затова от правителството са махнати всички знакови либерали, известни именно със своите лобистки способности. Със същия този закон президентът получава право в „изключителни случаи“ да заобиколи още и действащия закон „За военно-техническото сътрудничество на РФ с чужди държави“. Сега той сам ще определя политиката в тази сфера, а не министрите и стоящите зад тях кланове. Правителството се превръща в чисто технически изпълнителен орган.

Този закон в настоящия момент е напълно достатъчен за да вземе Путин в свои ръце цялата стратегия на икономическата политика на Русия по най-широк кръг въпроси – от управлението на санкционните рискове до управлението на използването на криптовалутата. Да не виждат и да не разбират това могат само закоравели и неизлечими идиоти. Онези, които са по-умни вече се оплакват във Вашингтон, че Путин не им е приятел и тук те са пострадалата страна.

Във вторник, на 22 май в Русия беше извършена революция. Тиха и дълбинна, каквито биват всички истински революции. Защото истинските революции се правят не на Майданите, а в тихите кабинети и в законодателните събрания. Путин ще използва получения инструмент внимателно, но в сериозни случаи. Последствията ще бъдат също толкова радикални и незабележими, както вежливите хора в зелени костюми в Крим през пролетта на 2014 година. А когато се усетят – вече е късно, вече всичко е направено.

Русия се променя и се променя стремително. Ние още не сме успели да дойдем на себе си от атмосферата на изборите за президент, а вече толкова неща се случиха. Има цяло море информация и всяка нейна единица буквално крещи: започнаха времена на много сериозни промени. Със старото е свършено. Русия стремително обръща държавния кораб срещу бурята и сменя екипажа си, а онези, които не са разбрали защо капитанът така е разположил екипажа на местата им, няма да разберат и целите на маневрата до самия й край.

Също онези, който не разбират същността на всяка крачка, с действията си изразяват огромна тревога. Те разбират къде се стреми капитана и какви са шансовете им да му попречат. Да кажем направо, шансове няма. Защото взеха от ръцете има щурвала, а с бягане по палубата не може да се повлияе на курса на кораба. И си струва да разберат това онези, които наблюдават в каютите си вълните зад стъклото на илюминатора и се вслушват в звуците зад вратата на каютата.

АНАЛИЗИ

Американски аналитици: САЩ са подценили държавите срещу които са се изправили

Published

3 days ago

June 15, 2026

Author

🇺🇸🇷🇺 Анализ на The New York Times показва, че САЩ са подценили държавите, срещу които са се изправили.

Експерти смятат, че Вашингтон е подценил способността на Иран да отвърне на ударите.

В резултат и двете велики сили се оказаха въвлечени в продължителни и скъпи конфликти без ясен изход.

Анализаторите отбелязват, че само военна сила и въздушни удари не са достатъчни за постигане на стратегическите цели. Липсата на компромиси продължава да задълбочава кризите, а неуспехът за бързо решаване на конфликтите подкопава авторитета на САЩ.

Според експертите това може да ускори формирането на нов, по-децентрализиран световен ред.

АНАЛИЗИ

Световният тероризъм в подем

Published

2 weeks ago

June 5, 2026

Author

Публицистът и анализатор Александър Роджърс обсъжда удара по Запорожката АЕЦ, атаката с дрон в Румъния, оттеглянето на САЩ от преговорите, срива на помощта за Украйна, петролната криза и защо безумният страх на Киев води до неизбежно разрушение.

Изминалата седмица беше значима по няколко начина. Първо, изявленията на Путин след посещението му в Казахстан, където той очерта доста твърда линия както по отношение на Украйна, така и на Армения, както и желанието на Пашинян да напусне Евразийския икономически съюз.

Изявленията на Пашинян бяха съпроводени с нагледна демонстрация, че Росселхознадзор може да открие ябълкови молци не само в арменски плодове и зеленчуци (95% от които се изнасят за Русия), но дори в коняк и минерална вода.

И на Европа беше напомнено, че всяка точка, от която е атакувана Русия, е легитимна цел за руските въоръжени сили, независимо от териториалната ѝ принадлежност.

Украйна организира провокация с дрон, който се разби в Румъния. След това глобалистите обвиниха Русия (въпреки че не представиха доказателства, че това е бил нашият дрон). И, както обикновено, заявиха своята „решимост да продължат да подкрепят Украйна“.

В действителност, не само на думи, девет от 18-те държави, участващи в чешката инициатива за закупуване на боеприпаси за Украйна, организирана от сваления пилот Павел, се оттеглиха. А на срещата на върха на външните министри на ЕС в Лимасол, както съобщава Junge Welt, се проведоха затворени дискусии за възможността за пълно спиране или драстично намаляване на финансовата помощ за Украйна. Много страни от ЕС, особено тези на юг и запад, все по-често изразяват умора от необходимостта да се отпускат милиарди евро.

На този фон и с постоянно влошаващата се ситуация на фронта, Украйна предприе атака с дрон срещу Запорожката атомна електроцентрала. Украинският дрон удари турбинната зала на 6-ти блок на Запорожката атомна електроцентрала. Дронът беше управляван чрез оптични влакна, което изключваше възможността за случайно попадение. Ударът на дрона върху турбинната зала на 6-ти блок на Запорожката атомна електроцентрала бележи първата в историята целенасочена атака срещу основното оборудване на централата. Подозирам, че марионетната МААЕ, както обикновено, ще се престори, че не е забелязала.

Киевският режим, предчувствайки предстоящата си гибел, прибягва до все по-отчаяни провокации – кървави (като в Старобелск), опити да превърне локален конфликт в глобална война (като удара с дрон в Румъния) и/или да предизвика голяма катастрофа (като удара в атомната електроцентрала). Водени от безумен страх, те напълно и окончателно са загубили ориентир.

Съединените щати, на които някои възлагаха надежди за мирно разрешаване на конфликта, се оттеглиха от преговорния процес (и, съдейки по другите им действия, не са способни да водят ефективни преговори). В момента те са изправени пред сериозни проблеми с Иран, чиято агресия им се обръща срещу тях.

Те не само са изразходвали лъвския пай от боеприпасите си за цяла гама от артикули (от нападателни ракети до боеприпаси за противовъздушна отбрана), но в резултат на това призивите на Зеленски за „Дайте ни малко PEP“ остават без отговор, тъй като просто няма какво повече да се даде. Опитите за преговори с Иран отново стигнаха до задънена улица, а обещаните от Тръмп напредък, отстъпки и Сделка, както обикновено, не се материализираха.

Междувременно ситуацията с доставките на петрол се влошава и, както съобщава CNBC, Exxon Mobil предупреждава, че запасите от петрол ще достигнат опасно ниски нива през следващите две до три седмици, което ще доведе до рязко покачване на цените – до 150-160 долара за барел суров петрол Brent.

Влошаващата се енергийна криза ще засегне както самата американска икономика, така и европейските планове да се въоръжат за война с Русия. И аз вярвам в Тръмп; неговият чудесен принцип TACO (Тръмп винаги отстъпва) би могъл да помогне иранската криза в крайна сметка да тласне колективния Запад на колене, когато петролните запаси се изчерпят и икономиките им се сринат.

АНАЛИЗИ

СЛЕД УКРАЙНА: КОЙ ЩЕ ПЛАТИ СМЕТКАТА НА НОВИЯ РЕД

Published

2 weeks ago

June 4, 2026

Author

Първата фаза на войната е за територия. Втората – за технологично надмощие. Днес навлизаме в третия пласт: светът започва да калкулира следвоенното преразпределение на активи, пазари и институции, докато фронтът все още е активен.

Цифрите и дипломатическите ходове от последните седмици показват ясно едно: голямата политика вече не се интересува от идеали, а от договори. Търгът за бъдещия световен ред е официално открит.

1. „МИР ДО ЗИМАТА“ НЕ Е ПРОГНОЗА, А ПОЛИТИЧЕСКИ ИНСТРУМЕНТ

Когато украинският клоун Зеленски заявява пред американската мрежа CBS, че дипломатическо решение е необходимо до началото на зимата, това не е израз на слабост. Зеленски категорично опровергава информациите за „още 2-3 години война“, наричайки ги дезинформация.

ФАКТИТЕ: Целта на този срок не е календарна, а стратегическа. Това е директен сигнал към Вашингтон за засилване на санкциите и натиска, преди студът отново да бъде използван като оръжие. Украйна се опитва да капитализира моментното си предимство — установяването на огневи контрол над логистиката в прифронтовите зони (като пътя Мариупол-Крим), преди Русия да реорганизира енергийния шантаж през зимата.

2. ТЕХНОЛОГИЧНАТА АСИМЕТРИЯ В ЦИФРИ

Тезата, че Русия печели войната на изтощение, се сблъсква с твърдата военна статистика. Макар Москва да атакува с масирани рояци (като удара с 265 дрона в началото на юни, при който са поразени жилищни сгради в Одеса и Харков), ефективността на сухопътните ѝ операции спада драстично.

ФАКТИТЕ: Данните на Института за изследване на войната (ISW) са категорични. От началото на годината до 26 май Русия овладява едва 104 кв. км украинска територия. За същия период на предходната година тази площ е 1619 кв. км — СПАД ОТ НАД 15 ПЪТИ. На този фон, според западни анализатори, руските загуби възлизат на 30 000 – 35 000 войници месечно. Технологичното предимство на Запада буквално блокира руския демографски мащаб.

3. ГОРИВОТО КАТО ОСНОВЕН ФРОНТ

Украинските атаки по руската енергийна инфраструктура не са просто психологически натиск. Те дават конкретен икономически резултат, който принуждава Кремъл да взима спешни мерки.

ФАКТИТЕ: Доказателство за това е безпрецедентното решение на руското правителство да наложи временна забрана за износ на авиационен керосин до 30 ноември, след като по-рано ограничава и износа на бензин. Въпреки твърденията на Министерството на транспорта, че дефицит няма, експертите посочват ударите по руските НПЗ като основна причина за срива. Изводът: Украйна успешно лишава Русия от горивото, нужно за водене на войната, оскъпявайки всеки следващ ден от конфликта.

4. ГЕРМАНСКИЯТ КАПИТАЛ СЕ ВРЪЩА НА ТЕРЕНА

Докато политиците в Брюксел гласуват санкции, едрият бизнес вече се позиционира за следвоенната икономическа реалност. Капиталът не търпи вакуум.

ФАКТИТЕ: За първи път от началото на инвазията германски предприемачи официално присъстват на Международния икономически форум в Санкт Петербург. Изявлението на Матиас Шеп (председател на Руско-германската външнотърговска камара) е показателно: „Западът не трябва завинаги да отказва достъп до руския пазар и суровини в полза на Азия“. Европейският бизнес вече изчислява как да си върне контрола върху евтините ресурси, преди те да бъдат окончателно абсорбирани от Китай.

5. АРМЕНИЯ: СТРЕС-ТЕСТЪТ ЗА МАЛКИТЕ ДЪРЖАВИ

Случаят с Армения е перфектната геополитическа лаборатория. Той показва какво се случва, когато малка държава се опитва да смени орбитата си във време на глобален сблъсък.

ФАКТИТЕ: Правителството на Никол Пашинян суспендира участието си в ОДКБ и посреща европейски лидери (включително Зеленски) в Ереван, опитвайки се да интегрира страната към Запада. Отговорът на Русия е строго икономически: след забраната за внос на арменски лимонади, руският Росселхознадзор блокира и експорта на арменска риба. Малките държави са изправени пред брутален избор: или успяват бързо да изградят нови партньорства, или икономиките им биват смазани от бившия хегемон чрез директен търговски натиск.

6. ФАЛИТЪТ НА ООН И КРАЯТ НА СТАРИЯ РЕД

Най-красноречивият факт за разпада на следвоенната архитектура не са ракетите, а счетоводните баланси на институциите, създадени да пазят мира.

ФАКТИТЕ: Според The Wall Street Journal, ООН е на ръба на банкрута с недостиг от над 4 МИЛИАРДА ДОЛАРА. Двата най-големи спонсора – САЩ и Китай – задържат плащанията си. За да оцелее, организацията съкращава рекордните 3000 длъжности, намалява смените на преводачите и дори спира ескалаторите в централата си.

Символът на този институционален колапс е абсурдът, при който ръководството опитва да спести 700 000 долара чрез затваряне на един от охраняемите входове, но ДИПЛОМАТИТЕ ПРОТЕСТИРАТ и входът се отваря отново след 2 дни. Докато бюрокрацията брани собствения си комфорт, липсата на средства води до реален ръст на глада и спиране на ваксинациите в зависимите региони. Старият ред вече буквално не може да си плати сметките.

7. БЛИЗКИЯТ ИЗТОК И ВЕРИЖНИТЕ КРИЗИ

Украйна не съществува във вакуум. Геополитиката днес функционира като система от скачени съдове, където кризата на единия континент мигновено детонира другия.

ФАКТИТЕ: Тримесечната блокада на Ормузкия проток от страна на Иран директно удря световните енергийни пазари и логистиката. Дипломацията е в пълна задънена улица – споразумението за прекратяване на огъня реално е блокирано от американския президент Доналд Тръмп, след което Иран официално прекратява преговорите със САЩ заради продължаващите израелски удари по Газа и Ливан.

В същото време вътрешната стабилност на самия Израел деградира. В Йерусалим се отчита рязък скок на нападенията срещу християни (включително от униформени войници), които биват публично оправдавани от крайнодесни фигури като министъра на националната сигурност Итамар Бен-Гвир. Резултатът: 50% ОТ ХРИСТИЯНИТЕ ПОД 45 ГОДИНИ ОБМИСЛЯТ ЕМИГРАЦИЯ.

Един провален договор във Вашингтон или бомбардировка в Ливан моментално оскъпява войната в Европа и разтяга военните ресурси на Запада.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ ЗА БЪЛГАРИЯ

Фактологията е безмилостна. Русия губи военна инициатива и териториално темпо, но се окопава. Украйна методично разрушава горивната логистика на противника. Германският бизнес чертае планове за руските суровини, Близкият изток парализира глобалните доставки, а старият ред в лицето на ООН е в технически фалит.

В този свят на сурови цифри и директен икономически натиск, малките държави нямат време за геополитическа романтика. Примерът с Армения показва, че всеки опит за нерешително маневриране се наказва с тежки икономически удари.

За да оцелее и просперира, България трябва да превърне своята география от пасивна територия в защитена, високотехнологична и логистично интегрирана система. Защото новият ред няма да се договаря въз основа на международното право, а въз основа на това КОЙ КОНТРОЛИРА РЕСУРСИТЕ, ИНФРАСТРУКТУРАТА И КАПИТАЛА.