БЪЛГАРИЯ

Земеделието е най важния раздел за България

Published

9 months ago

February 1, 2026

Author

🌾 Какво се случи с българското земеделие след ЕС – в числа:

През 2005 г., преди членството в ЕС, земеделието е около 10% от българската икономика и осигурява поминък на стотици хиляди семейства. Това не е бил маргинален сектор, а ключов за държавата и селските райони.

🇪🇺 След влизането в ЕС картината рязко се променя. Още около 2007 г. делът пада до 4-5%, а днес е едва около 3%. За малко повече от десетилетие земеделието губи по-голямата част от икономическата си тежест.

👨‍🌾 Заетостта казва още повече:
през 90-те в сектора работят над 1 милион души, а днес са под 200 хиляди. Селата се изпразват, дребните стопанства изчезват, а земята се концентрира в малко ръце, зависими от субсидии 📉➡️📈

🥦 Вместо да произвеждаме храна за българския пазар, ставаме все по-зависими от внос.

⚠️ Държава, която не може да изхрани народа си е зависима.

Даниел Петров: Нито един сектор не е толкова значим за нацията, колкото земеделието

„Някога наричахме земеделието си българското аграрно чудо. Но то беше престъпно пропиляно -така от страна износител, България се превърна в страна вносител на почти всичко, което слагаме на трапезата си.“ – започна своята декларация от трибуната на Народното събрание. народният представител от „Възраждане“ Даниел Петров.

Той допълни, че земеделието никога не е било лека дейност нито в миналото, нито в настоящето, нито вероятно и в бъдеще. Селското стопанство в България винаги е имало стратегическо значение, не само защото осигурява продоволствената сигурност на страната, предоставя суровини за множество други отрасли и сектори от националната ни икономика, но и създава заетост и носи доходи на значителна част от населението в селските райони.

„За съжаление всичко това днес съществува само на книга. В реалността положението е съвсем различно. Отдавна е прекъсната връзката между производство и преработка, между земеделец и потребител, между местен продукт и търговска мрежа. Налице е огромен структурен разлом и дълбока социална фрагментация, силно намаляване на семейната заетост, както и изключително нисък интерес на младите хора към земеделието.“, каза още Даниел Петров.

Той отбеляза също така, че всичко това се случва в момент, в който храната остава най-важният фактор за съществуването на човечеството. Земеделието е основен отрасъл на националната ни икономика и има огромно значение както за благосъстоянието ни, така и за здравето ни. То предоставя основните продукти за хранително-вкусовата промишленост и осигурява доходи на значителна част от населението в селските райони.

„Нито един друг икономически сектор не е толкова значим за нашата нация.“, подчерта Даниел Петров и добави, че е шокиращо в епохата на техническия прогрес България да има няколко милиона декара пустееща, необработваема земя. В същото време се е създало дълбоко и трайно неравенство между арендатори и арендодатели, между едри и дребни собственици – нещо, което не е съществувало в историята на българското земеделие.

Тревожно е и състоянието на подсекторите, свързани с производството на основни хранителни продукти – мляко, месо, зеленчуци и плодове. Местното производство на месо покрива едва 50% от потреблението в страната, а при плодовете и зеленчуците се наблюдава трайна и дългогодишна тенденция на спад.

„За годините, откакто България е член на Европейския съюз, загубихме 75% от много малките и средни стопанства, гръбнака на българското земеделие – от 500 000 до едва 130 000.“, заяви народният представител. От тях над 250 000 са семейни стопанства, което означава реален отлив от около 600-700 хиляди души косвено. В продължение на 20 години българското производство на плодове и зеленчуци е било бавно и методично унищожавано поради няколко основни фактора.

„Не бяха създадени условия то да бъде развивано, а в същото време големи борсови играчи с политическа протекция превърнаха сивия търговски сектор на селскостопанска продукция в пъти по-голям от регламентирания.“, посочи Даниел Петров. По думите му съсипването на българското земеделие е резултат основно от управлението на ГЕРБ и ДПС – партии, които са управлявали страната през целия „демократичен преход“, заедно с множество политически патерици.

Даниел Петров напомни за политика, провеждана чрез Министерството на земеделието – създаване на мерки, насочени към „свои хора“, за сметка на реално нуждаещите се. Той припомни и думите на Ахмед Доган , че е „разпределял порциите на властта и открито признаваше, че е поставил свой човек в ДФЗ – най-големият разпоредител с бюджетни средства“, както и натиска за промени в Закона за ветеринарномедицинската дейност, довели до масово клане на животни от дребни стопани, притиснати от непосилни изисквания и данъци.

„След това започна безконтролен и безмитен внос на стоки и суровини от трети страни, каквато е Украйна. Ние предложихме въвеждането на антидъмпингови такси, но предложението ни беше отхвърлено поради страх от санкции.“, допълни още той.

Последиците от тези решения се усещат и до днес – българският пазар е залят от по-евтини стоки със занижени фитосанитарни показатели, които конкурират местното производство именно заради липсата на задължителните зелени мерки и биопрепарати, изисквани в ЕС.

Като пример за подобни заплахи Даниел Петров посочи и споразумението Меркосур, което припомняме, че беше отхвърлено с гласовете на евродепутатите на „Възраждане“ и на групата „Европа на суверенните нации“.

И днес, през 2026 година, данните за българското селско стопанство остават трагични – „данни, достойни за документален филм“. Непосредствено преди членството в ЕС земеделието е било около 9-10% от БВП на България. Днес делът му е едва 4%. От 2007 година насам има 64% спад на броя на стопанствата. 89% от земята е съсредоточена в 9% от стопанствата. 80% от субсидиите се усвояват от 6% от фермерите. А хората, за които земеделието е основна дейност, са намалели с 81%.

„Но добрата новина е, че това няма да бъде завинаги.“, каза Петров, като допълни, че махалото на историята вече се движи в обратна посока под влияние на геополитическите фактори, а никой не може да избяга от закономерностите на историята и да заличи следите от престъпната си дейност.

„Ще има такива, някои от които присъстват и днес в тази зала, на които ще им се иска просто да останат в историята. Но заради разрухата, в която превърнаха българското земеделие, мястото им ще бъде друго. Идват по-добри времена за България.“, завърши той.

Оставете в коментар повече по темата 👇

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТО ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Related Topics:#thesofiatimes featured trending актуално българия

Up Next

Въоръжени тъмни балкански субекти бродят по България

Don't Miss

Румен Радев взриви Панорама: „Олигархията управлява България – и я води към разпад“

БЪЛГАРИЯ

🟤🇪🇺 РАДЕВ, БОРИСОВ, ЖЕЛЯЗКОВ И ПЕЕВСКИ! ВЪЗМЕЗДИЕТО СЕ ЗАДАВА❗️

Published

2 months ago

August 25, 2026

Author

🔴 “Едно заявление на Белоусов от петък проглуши западните медии, но у нас ни вопъл ни стон…

А именно – след заседание с разузнавателните служби той е заявил, “че е взето решение – всички помагали на Украйна с оръжие по един или друг начин и предтекст ще бъдат съдени в Русия !”

Забележете, не къде да е, а в Русия.

След войната няма да има държава, която да откаже на Русия депортиране на който и да било пребиваващ на нейна територия…

Убеден съм, че Борисов и Пеевски ясно осъзнават тези факти и Светът, вече им изглежда с размерите на гара Бов. 🥴.

Копирах коментар, който е написан от Цветанка Янкова под публикация на Карбовски,
която касаеше посещението на Урсула и българските подлоги в Сопот.

Прочетете го бавно поне два пъти.

“Производството на барут не е някакъв технологичен празник на модерността.
Това е една от най-мръсните, най-отровните и най-опасните индустрии на света.

Когато чуете думата “инвестиция“,
в съзнанието ви изниква образ на нови работни места,
икономически растеж, бъдеще за децата ви.

Но зад блестящите заглавия и политическите фанфари често се крие друго… престъпление.

И случаят със завода за барут е точно такъв.

На хартия:

“Милиарди евро инвестиции“.

В реалността:
токсично блато, което ще трови поколения българи напред.

Опасността, която ни продават като “развитие“

Производството на барут не е някакъв технологичен празник на модерността.
Това е една от най-мръсните, най-отровните и най-опасните индустрии на света.

В Германия подобно предприятие би било невъзможно без референдуми,
обществени обсъждания и години съпротива.

А у нас?

Една бърза пресконференция, малко фанфари, и готово – подписано, одобрено, приветствано.

Химическото наследство на смъртта
Нека бъдем ясни!
Отпадъците от производството на барут са нещо чудовищно.

Те не се изхвърлят просто в кофа или в канализацията.

Това са течни, невероятно токсични вещества, които никой в света не знае как да обезвреди напълно.

Пример?
В руския град Чапаевск барутният завод трупа отпадъци десетилетия наред в басейни, изкопани в земята.
Резултатът?
Тези отровни “езера“ вече надхвърлят площта на Харков – 350 квадратни километра смъртоносна химия.

Басейни с дълбочина 20 метра,
които се разширяват непрестанно.
Това е екологична катастрофа в реално време.

И тук идва въпросът:
Какво я чака България?

Ще ни кажат:
“Не се притеснявайте, всичко е безопасно“.

Наистина ли?

Тези, които ще приберат печалбите, ще живеят ли до завода?

Ще пият ли вода от същите реки, в които ще се вливат тези отпадъци?

Ще пращат ли децата си да играят в сянката на комините?

Не.

Те ще отлетят в Дубай или на Ривиерата с пълни джобове,
а ние ще останем със замърсена земя,
отровена вода и болни хора.

Политиците мълчат.

И тук е огромното престъпление.

Не става дума за незнание.

Всички те знаят.

Знаят какво означава завод за барут, знаят, че това е индустрия, която носи смърт и отрова,
но си мълчат, защото печалбата е по-силна от морала,
а комисионните са по-сладки от гнева на народа.

Това не е инвестиция.

Това е предателство.

Предателство срещу здравето ни,
срещу бъдещето на децата ни,
срещу земята, която обичаме.

И ако мълчим днес, утре ще се събудим с химическа пустиня,
наречена “ново начало“.”
Бога да ни пази!
G. Milanova”

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

БЪЛГАРИЯ

Последните слънчеви дни преди една есен, която идва с повече въпроси, отколкото отговори.

Published

2 months ago

August 20, 2026

Author

Последните слънчеви дни преди една есен, която идва с повече въпроси, отколкото отговори.

Ще спре ли войната в Близкия изток или ще се превърне в нова енергийна, финансова и продоволствена криза? Петролът вече премина $100 за барел, а всяко напрежение около ключовите морски маршрути се усеща по цените на горивата, транспорта и храните.

Ще продължи ли доларът да бъде основата на световната финансова система или ще започне по-сериозно преразпределение на икономическата сила? Тази есен BRICS се събира в Индия с 11 държави и все по-ясно говори за по-многополюсен световен ред и намаляване на зависимостта от долара. Но това не означава автоматично „срив на долара“, означава, че светът търси алтернативи.

А войната в Украйна? Преди изборите Тръмп обещаваше да я спре. Днес тя продължава, а с наближаването на американските междинни избори войната в Близкия изток също се превръща във вътрешнополитически въпрос за Америка.

Предстои зима с енергийна несигурност.

Продължава кризата с миграцията и сигурността в европейските градове.

Расте натискът върху държавните бюджети и дълговете.

Изкуственият интелект променя труда, професиите и самото разбиране за човешка свобода.

Развиват се технологии, които могат да свързват човека все по-тясно с дигиталния свят.

Европа върви към цифровото евро — засега планирано за евентуално първо издаване през 2029 г., ако законодателството бъде прието.

И докато политическият свят се опитва да контролира кризите, природата също ни напомня колко ограничен е човешкият контрол.

El Niño се засилва и NOAA вече очаква много силно явление през есента и зимата на 2026–27 г. То може да промени температурите, валежите и атмосферните модели в различни части на света, с потенциални последици и за земеделието.

Може би най-големият въпрос вече не е коя криза ще дойде следваща, а дали човечеството ще продължи да изгражда бъдещето върху старите модели, които създадоха днешната несигурност.

Защото когато старият свят започне да се разклаща, най-важният въпрос е какъв ще бъде Новият…

Само в България можеш да взимаш 700-800 евро заплата 💶… и да живееш като герой от филм с бюджет на Холивуд. 🎬💰😂

Кара кола за 20+ бона 🚗💸…
Гуми – нови 🛞✨
Джанти – лъскат ✨
Резервоарът – пълен ⛽️😎

Ресторантите? Пълни до козирката 🍽️🍷. Отиваш “за по едно” 🍻… и чакаш маса, все едно кандидатстваш за работа 😂📋.

И като го питаш:

– Брат, ти за колко работиш? 🤔
– 750 евро… Едвам свързвам двата края 🤣💶.

Почивки? 🏖️🌊
Юли – пълно ☀️
Август – пълно 🌴
Септември – пак пълно 😎
Явно всички “едвам свързват двата края”, но с изглед към морето 🌊😂.

Плаща:

💡 ток
💧 вода
🌐 интернет
📱 телефон
📺 кабелна
🏋️ абонамент за фитнес (в който не ходи 🤣).

Излиза всяка седмица 🥂🍻…
Яде 🍕🍔, пие 🍷🍺, качва сторита 📸📲…
И накрая:
“Брат, няма пари…” 😂💸

Българинът е друга математика 🧮🇧🇬: Парите не стигат… 💸 Ама животът върви на макс. 🚀😎

НАСА 🚀 още не може да го обясни това явление 🤣😂.

П.П. Този пост е с цел забава 😄😉

Животът е кратък – носете новите си дрехи 👗👔✨, обичайте се ❤️, за да бъдете обичани 💕 и най-важното – бъдете здрави! 🙏❤️

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

БЪЛГАРИЯ

ВОДАТА ЩЕ БЪДЕ НОВОТО ЗЛАТО. И БЪЛГАРИЯ ТРЯБВА ДА ГО РАЗБЕРЕ СЕГА.

Published

2 months ago

August 19, 2026

Author

ВОДАТА ЩЕ БЪДЕ НОВОТО ЗЛАТО. И БЪЛГАРИЯ ТРЯБВА ДА ГО РАЗБЕРЕ СЕГА.

В бъдеще водата ще бъде един от най-ценните стратегически ресурси на планетата. Затова българските води не трябва да се превръщат в стока, която държавата раздава или предоставя на трети страни без пълен обществен контрол.

България има природно богатство, което не принадлежи на едно поколение. То принадлежи и на тези след нас.

Никакви сделки зад затворени врати. Никакво предоставяне на стратегически водни ресурси на чужди държави или частни интереси.

И когато става дума за международни споразумения за водите, обществото има право да знае: какво точно е договорено, за какъв ресурс, за какъв срок и срещу какво.

Водата не е просто стока.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ